юпитер-9 85/2

скоро с познати, с които все още ми е кеф да говоря понякога за обективи стана на въпрос за портретните 85тици и се присетих, че в краси има една бройка юпитер-9. при това последната мц версия, която е доста по-различна от други две версии, които съм виждал и тествал. та реших без претенции за нищо да направя няколко кадъра по отношение на рисунъка му. още повече същия е доста добро бюджетно решение за портрети.

технически спецификации според производителя
Focal length,mm 85
Maximum aperture f2
Angle of view,deg. 28,5
Focusing range,m 0,8 – inf
Aperture range 1:2 – 1:16
Working distance,mm 45,5
Type of camera mount M42 x 1
Attachment mount thread M49 x 0,75
Overall dimensions (with covers) ,mm Diam. 66 x 72
Mass (less carrying case), kg 0,380

странното е в случая, че чисто нов може да се купи от ругифт на около цената на която върви ползван в българия или в ибей. или поне цената е много близка. информация за обектива – тука и тука. може да бъде купен от първия линк като доколкото знам от ругифт го пращат като подарък и не се обмитява (ако оцелее през митницата).

обективчето в последната си и най-хубава версия изглежда ей така:

и има доста интересна заключваща гривна, с помощта на която се отключва възможността да смениш блендата и да я заключиш. и разбира се имаш възможност да го ползваш на най-отворена диафрагма 2, а като завъртиш заключващия пръстен да ти го затвори на колкото си го сложил, примерно 4. после ако ти трябва пак 2, само отключваш гривната. много ми хареса.

доста лесно се фокусира с обективчето, компактно е, с голяма челна леща и много се препоръчва хубав голям сенник. контраста и цветопредаването му са малко измити, като на доста от руските обективи (особено при контра светлина) и си иска леко пипване на сатурация и левелс, но рисунъка му е уникален. много красиво заиграва дефокуса. и разбира се има много ламели. цели 15. прави почти идеален кръг в дефокуса дори при диафрагма 8. за разлика от доста от съвременните и скъпи портретни обективи, които при 4-5.6 вече почват да вадят шесто и седмограмчета.

от гледна точка на рязкостта си е чист портретен обектив. преди бленда 4 си е мекичък. ако се гони и рязкост и човек му се ретушира човешка кожа се снима при 4 или 5.6 и си е чудничък и от гледна точка на остротата. мен лично си ми харесва на бленда 2. не случайно хората продават и софт филтри, и софт фокус обективи за меко предаване на портрети. рязък портретчик? или мек, но добре рисуващ? въпрос на личен избор. но юпитера е от дооооста добре рисуващите.

бленда 2, фокус върху огледалото, минимален левелс:

бленда 2, фокус върху пежото, само десатурация:

бленда 2, фокус върху клонаците, малко левелс за контраст:

бленда 2, фокус нейде върху листото, левелс за контраст:

бленда 2, фокус върху мастър фобо, десатурация:

бленда 2, фокус върху лампите, десатурация:

чудесно предаване на дефокуса и заиграване на всичко, което е осветено по някакъв начин там. меко като масълце. чууудно просто за феновете на рисунъка. по-долу три кадъра от едно и също място без фокус само с поглед върху предаването на дефокуса при различните бленди от най-отворена до затворена до осем.

бленда 2, поглед върху предаването на дефокуса:

бленда 4, поглед върху предаването на дефокуса:

бленда 8, поглед върху предаването на дефокуса:

краси като има време обеща малко фотки още, които ще допълня към темата ако прати, понеже вече му върнах обективчето. дали си струва стоипеесеттекинта? ми, струва си ги мисля!