почва да ми става почти ежедневие, затова ще го категоризирам така. определено не обичам да работя в края на седмицата. още повече се канех и тази неделя да стрийтвам. както предните две недели. но излезе нещо спешно за вършене в офиса и ето утре също ще съм в офиса до към късния следобяд.
цял ден се слуша tiesto. с изключение замалко на nightwish вечерта, после една песен на deep dish (благодаря!) и сега преди лягане разбира се малко armin. докато слушах sacrament of wilderness се сетих, че имам доста преживявания застопорени за дадена песен или група. точно като чуя тази песен се сещам как откривах какво е това интернет. не можех да си позволя хубав дневен достъп (беше деведесет и осма, или девета) и ползвах нощен достъп от пролинк. след работа си лягах да поспя. ставах в един без нещо през нощта за да мога в един да закача с модема. нерядко стоях до седем. понякога и до осем и после направо на работа. бях изкарал от любопитство и повече от седмица безсъние. кой да ти мисли тогава, че след няколко години ще има човек в къщи два мегабита, при това за малко парички. та като чуя sacrament of wilderness или примерно swanheart, the riddler, се сещам за irc. кой ли не е минал от там. първия кеф от това да можеш да общуваш без условности. кефа от това да можеш да спреш, или да отложиш разговор, нещо твърде невъзможно наживо. кефа да си това, което не си на живо и вероятно никога няма да бъдеш. кефа да си някой друг. като се замисля, почти никога не ми е харесвало като начин на комуникация. освен най-първите месеци. и възможността да понауча това-онова от линукса он-лайн (благодаря, румене!). останалото си беше фалш и половина.
сещам се за разни неща около песен на bonfire. същото и за един албум на депеш. добре, че все още не е открит уред, който може да чете мисли. или имам хубави спирачки за писането на всичко, което ми идва наум. повечето живот на човек преминава в сън. немалка част от него преминава и в офиса. повече от половината ми ден преминава под музикален фон. ако реша да си сменя работата и не мога да слушам докато работя, сигурно ще си лягам с айпода на ушите.
иначе хубавото на съботното работене до късно е възможността да покараш вечерта насам-натам из града, докато си слушаш музика високо в колата, при минимален трафик. действа ми поне на мен много успокояващо. слава богу, че все още съм без винетен стикер, иначе не е ясно накъде щях да отпраша за мини обиколка. няколко пъти ми се е случвало да карам на някъде без конкретно място, където отивам. и без маршрут. просто си караш на някъде и не мислиш за нищо. няма го трафика, почти не съществува часовника. колата става едно изолирано кътче, пътуващо на някъде…
доизслушвам си buuren и се отдавам на заслужен сън (а как ми се снима, просто не е истина)
every face i see is cold as ice
everything i touch is pale
ever since i lost imagination
like a stream that flows into the sea
i am lost for all eternity
ever since you took your love away from me
sometimes the sound of goodbye
is louder than any drumbeat
nightwish са страхотна група, преди няколко години ги слушах денонощно и се надявах да ги видя на живо..за съжаление никой не знае какво ще стане с групата сега. Прочетох, че в началото на месец май ще обявят новата си вокалистка и новия албум.
никога няма да забравя първата тяхна песен, която чух. наистина страхотна група, дано продължат да ни радват:)
възхищавам ти се затова, че след натоварените работни дни ( всичко това, което чета тук ) успяваш да се разтовариш с музика, това безцелно понякога каране на кола, както ти самия го пишеш..това е супер:)
аз съм писал преди, това което отличава nightwish от останалите групи е точно уникалния глас на тария. не мисля, че групата ще е същата без нея. вероятно е да правят не лоша музика, но никога няма да им се кефя по същия начин… това поне е сигура. затова напазарих аз всички албуми в оригинал преди да им се е вдигнала цената :Р
коя песен първо чу?
безцелното каране на кола е невероятно релаксиращо. умирам си за него. и го практикувам не супер често за да не загуби очарованието си. затова и всеки път като покарам насам-натам след тежък работен ден работи по този начин…
първата песен, която чух е „The Phantom Of The Opera“. бях в един интернет-клуб и си я затананиках.разбрах коя е групата. няколко дни се чудех как да се сдобия с албума, нямах още интернет вкъщи. накрая си купих празен диск и една позната ми записа първите два албума.няма да забравя каква усмивка грейна на лицето ми,щом взех диска в ръце:)
сега доста често слушам „Nemo“,това е една от любимите ми песни,въпреки, че всяко едно тяхно произведение носи в себе си нещо ново и различно.
да, съжалявам, че тария напусна и не зная по какъв начин ще се почувствам, чувайки следващия албум-със сигурност чувството ще е различно.
надявам се скоро да успея да се сдобия с всички оригинални албуми:P до момента не съм имала тази възможност за мое съжаление:) Ти си късметлия и щастливец:))
впечатлението за отсъствието на часовника също е хубаво понякога.сякаш времето е спряло и разполагаш с него както ти пожелаеш.няма време, няма граници за съзнанието, няма спирки, всичко е в твои ръце:)
то май най-главното в случая не са парите дори. просто спинефарм, и подобните с лиценз от спинефарм не се внасят легално тука. а и не е касово из българия да се внасят подобни групи. та и да имаш парите няма откъде да ги купиш.
аз купих първите си два оригинални диска на по двайсетина евро на чист късмет, в един музикален магазин озз във варна. където внасяха по поръчка на техни клиенти по една-две бройки от албум. та някой се беше отказал и тия стояха на рафта неразпечатани още. единия с бонус видео сд в себе си (over the hills). никак не бях добре с парите тях години но направих всичко възможно и си ги купих.
следващите си ги купих наскоро от хамбург. и добре че нямах много пари в себе си, че можех да отнеса половината огромен магазин. толкова неща имаше, които ми харесваха.
относително трудно можеш да си намериш и chimera и silence на delerium, както и по-стари неща на enigma. както казах хич не са касови напоследък :)
а първите mp3 на nightwish помня как ги пращах на заги от online.bg, където ги качваха за първи път в бг. и постепенно хората се запалваха по тях. реално мисля, че съм първия (или поне от първите двама-трима) слушащ nightwish по нашенско :)
чувствам се щастлива, че все пак успях да се запозная с музиката им и си ги пускам, когато пътувам или просто, когато искам да се отпусна и да се чувствам изцяло в мои води.
а ако вляза в толкова огромен магазин, за който ти разказваш за Хамбург – сигурно няма да има с какво да си дойда в България после:)
на enigma например тези дни открих доста неща в интернет и съм доволна:)И тях прослушах благодарение на твоите постове апропо! особено любима „Voices in The Dark“.тъй като имам единствено достъп до дата.бг, която не зная защо не харесвам особено, успявам да се добера до малка част от музиката, която търся. за филми да не говорим:)
чудно ми е защо не се търсят такива групи…?!не го разбирам честно казано…
о, енигма. le roi est mort, vive le roi! е адският албум. много ги харесвам и имам май всичко излизало някога на оригинали. включително едно двд remember the future. оня е манияк!
радвам се че си открила нещо интересно в тоя организатор, който наричам уеблог :)
най-важното е, че в уеблога ти се носи настроение и това личи от начина, по който поднасяш постовете си:)
И тъй като си пуснах енигма, поздравявам те точно с този албум, за който ти спомена по-горе:)
благодаря и приемам поздрава!
ето и аз след кратко ровичкане го заредих за слушане в момента :)
супер:) Приятно слушане в това така топло време:)