разни изгубени

вчера сутринта с такъв хъс бях написал какво мисля за идеята българските медици да бъдат избрани за евро-парламента, че барем ни помогнат в решаването на казуса, за който май най-много нехаят точно отговорните хора от няколко правителства тука. бях писал и че когато трябваше да летят над нас и да разеждат на наши летища самолети бомбандиращи съседни републики, бяхме ебати добрия партньор. когато трябваше да пращаме войски в ирак, където не ни е мястото (то и на никой не му е там мястото да им се меси на хората, ебати лъжата се оказа цялата интрига около оръжията за масово поразяване дето уж се правели там), отново бяхме така ценен партньор. и той кво? ми нищо. все едно наблюдаваш долнопробен порнак, кафа от политическо лизане. няма ли кой да тропне по масата накрая. ей това бях написал, макар и не точно по същия начин. и все пак държа да си го кажа.

спечелих две яшики на търг (мерси иване!) и скоро ще пристигнат. решил съм да понаправя мини-ревюта. и да споделя впечатления от стъклата, които вървят с тях. може да е полезно за някой. сещам се преди години тхор като ме отклони от пътя на компактните апарати и ми тикна в ръцете манията по механичните стъкла. още ме държи яко. вчера ми звъня и единия от менжидърите на единия кодак във варна. искам ли филми полароид по левче на брой. ами да, искам разбира се, двадесет броя. колко им е минала годността? на път е да изтече, но са все още в годност. о, това е чудесно. нека са тридесет тогава. утре трябва да си ги взема. зареден съм яко с филми за снимане. имам и още няколко филмчета фуджи, две от които специални. не мисля че ще ми се изкефят да напълня хладилника с филми, така че обмислям място за съхранение.

иска ми се да мога неделя да си открадна поне мъничко време за снимане…