странно защо се присетих за казармата. как стоя в едно завряно из горите поделение на галата и гледам към светлините на варна. присетих се и за една песен на джордж майкъл. ако не бях на вълна армин, сигурно щях да си я пусна. времето достатъчно е заличило емоциите покрай нея и без това.