мразя март мразя март мразя март. мразя колко много работа ми се струпва през март. тази година никак не е изключение от правилото. дори сега ще имам повече работа покрай другата длъжност във фирмата, която ще поема в следващите няколко месеца. и май трябва да си купя малко нес-кафе, че еспресото по никакъв начин не успява да пребори желанието за сън вечер, когато трябва да си помогна още малко с работата.
тези дни се сетих, че мразя още нещо – сутрин предимно като застана на светофара да ми се пълни колата с адска воня на пропан-бутан. трябва да забранят алтернативните горива. направо е адския кошмар да се надишаш с газ рано сутрин, когато организма ти очаква с нетърпение втората доза кафе за пълно събуждане. баси да почнат да го боядисват тоя газ по някакъв начин, пак достатъчно ще може да се разбира ако има изтичане, но тая миризма на зеле рано сутрин е направо отвратителна.
иначе се случват и хубави работи. поръчах си нов мобилен телефон. реших да си купя нокиа 9500 комуникатор, за сметка на най-харесвания от мен и все още не в продажба – е90 комуникатор. разбира се спира ме изцяло финансовата част – при положение че вторият надскача чисто нов преносим компютър като цена. реших да се спра на 9500, който ще ми донесат от софия след десетина дни някъде на изключително изгодна оферта – чисто нов, почти на половина по-евтин отколкото се продава в германос, с българска гаранция, при това на безлихвено изплащане през следващите колкото реша на брой месеци. много арно.
Относно миризмата по светофарите – най-простото решение е да щракнеш копчето и да спреш подаването на въздух отвън. Аз само така карам по натоварени улици/светофари.
От това че усещаш миризма не значи че се тровиш повече от тогава когато не усещаш. За мен решението е по-малко коли в градовете, по-добър градски транспорт и повече алеи за колоездачи. Разбира се и по-строги изисквания към колите.
колевски, и това не помага, въпреки че в крайна сметка правя това. миризмата си остава. и е ужасна.
иване, това просто незнам кога ще стане, варна не е предвидена за подобен трафик, камо ли пък да намерят къде да направят вело алеи. а за по-добър градски транспорт да не говорим.
ако бях в хамбург, може би бих се оправял без автомобил, но тука никакъв начин. не и на тоя етап. деца на училище, по офиси и изобщо без кола съм за никъде…
отдавна се чудя дали е нужно да се натоварваш с толкова много работа
ами просто се „налага“ … няма как.