тези дни гледах портфолиото на един човек та се замислих за пореден път за посредствеността. няма да цитирам имена, нито ще давам линк. нямам за цел да соча някой с пръст. в крайна сметка повечето сме си съвсем обикновени хора. обаче всички ние имаме вина за посредствеността. като се почне от малките компромиси, които я допускат в нашето ежедневие, и се стигне до навика да присъства там. следващата крачка е съвсем малка – толерирането на посредствеността. и определно ние имаме немалка вина за бълвоча, който ни залива…
нека този, който е безгрешен, пръв хвърли камъка.
ами ето ти две съвсем примерни ситуации
ще си правиш уебсайт, но най-водещото за теб е цената. и си готов да си направиш тъпо изглеждащ такъв, защото ти е най-евтино. въпросната фирма разбира се по този начин толерираш нейната посредственост като им ставаш клиент.
ще се жениш и си избираш да ти направят да кажем просто сносно направени технически снимки. и до там. за подобно уникално събитие… отново ти помагаш посредствеността да продължава, ставайки й клиент, че дори я рекламираш като дойдат твои познати за да видят снимките.
разбира се нямам как да намеся и визуалната култура на хората във формулата…
но кой изобщо говори за безгрешност?
Говорил съм много пъти за „високия стандарт“ на живот. Той означава да не се примиряваш с по-малко от най-доброто и да се научиш да живееш качествено във всяко едно отношение, т.е проповядва обратното на посредствеността. Може едни яйчица на очи да си изпържиш, ама направи го качествено – сложи им подправки, кисело млекце, настъежи кашкавалче отгоре, постели бяла покривка, сипи си чаша бяло вино в кристална чаша, хапни бавно и на фона на хубава музика. Така трябва да действаш и в работата и в любовта и в живота по принцип. Хората обичат да живеят с грешното заблуждение, че никой не ги наблюдава. Напротив – наблюдават те, постоянно и навсякъде, а тъпото е, че и си записват. И ако съдбата види веднъж, че и на трици си доволен, ще си го запише в тефтера и цял живот ще те храни с трици, а не бял, пшеничен хляб. Изобщо, посредствеността е ужасен порок!
браво! чудесно си го казал. човек трябва да се уважава. защото ако ти самия не се уважаваш, то как очакваш другите да го правят?
свикнал един път с компромиси след време май спира да ти прави впечатления, че всичко ти е един компромис.
гадно нещо е посредствеността…