направо нямам търпение да дойде есента, въпреки че е прекалено далеко… знам. така да не харесвам тези жеги… дори не може човек да легне да се наспи нормално. добре, че маршрута ми до офиса и обратно е динамичен и го нагласям по натовареността на пътя, която е различна сутрин и вечер. както и през различните сезони. а и като добавя към жегата това, че за последния месец имам сигурно сумарно около пет часа навън с фотоапарата… пълен ужас.
поне използвах тази вечер времето да прочета една интересна статия от кен рокуел. която звучи особено несериозно на пръв поглед, но има в себе си адски много истина… фотографията е магия и въображение… техниката не прави добрата фотография, тя дава само повече технически възможности и нищо повече. има прекрасни снимки със супер смешна техника. има и пълен бълвоч с ужасно скъпа техника. но това в никакъв случай не е правило, по-скоро е изключение за мен.
ето и въпросния материал. горе има и превод на руски език:
your camera does not matter
обмислям да напиша отделна секция към сайта си с възможно най-културния отказ да давам мнението си за чужди работи. в редките случаи, когато някой се престраши после се сърди, а това е загубено време за всички. има нещо грешно в това всеки да търси ориентири и да се изявява самият той като такъв. една от причините да разчитам на мнението на един-двама човека за последните две години, както и да избягвам да вземам лично отношение в обратната ситуация.
Да ти изпратя малко от студа, който ни е сковал тук вече няколко дни?:)
Докато беше жега и не се дишаше…сега само вали и духа силен вятър..обличаме якетата :)
Явно нещо сме ядосали времето… :)
прати малко хладинка :)
Включи предавателите и започваме трансфера на студено :Д
Чувстваш ли промяна? :)
И аз мразя жегите, но и студът не е за предпочитане. А тук както само вали..съвсем ще се разглезя :)
Не мисля че споделяне на мнение за нещо чуждо е загубено време. Според мен писането на +++ и Браво е по-загубено… Ако някой се е засегнал от мнение е само за негова сметка. Според мен всеки има право на мнение, особенно когато става дума за форум. Там пускането на снимка предполага искане на мнение и дискусия. Точно поради липсата им ФФ не е място където ще кача повече снимки. И друг път съм казвал че истинската критика е много по-ценна от хвалебствия. Разбира се винаги има опасност да не будеш разбран. Търсенето винаги на ориентир не е здравословно, но още по опасно е да се главозамае човек. Затова са приятелите: да те свалят на земята.
не знам, иване. не споделям мнението ти…
всеки човек има право на мнение, разбира се. но когато касае нещо специфично си мисля, че все пак трябва да имаш някакво покритие за мнението си. ето аз съм свирил десетина години на китара, дето се вика на по-високо ниво съм технически от обикновения слушител на сатриани. това дали ми дава право да му напиша някъде че е калъф, и еди си кое не го е изсвирил както трябва? (ами бая смешно си е, мен ако питаш)
преди ден, познат с 2-3 доста посредствени портрета стигна до заключението, че зосия зия е скучна и еднообразна. добре де, аджеба. кой ти дава право да си критерий за някой, който е на светлинни години от теб? българина има собствено мнение по всички въпроси. той разбира от политика без да е чувал някога, че това е цяла наука. той е спец по спортовете, нищо че няма представа какво е да тичаш по терена 90 минути, спец е и по жените, въпреки че е имал една жена, най-често от 10ти клас още. изобщо спец е по всичко. може да е неграмотен, но е спец. всъщност няма нищо лошо в това да си неграмотен. или че не си специалист по всичко. лошото е като си мислиш че си и го демонстрираш със самочувствие върху останалите…
хубаво нещо е критиката наистина. аз лично не обичам да критикувам, ако човек трябва да стигне до някъде – ще го направи. моята критика няма да му помогне да вижда повече, или да усеща повече….
нали?
Всяко мнение си има тежест, Георги. Едно е аз да кажа че Сатриани звучи зле на сцена(каквото впечатление остави у мен преди две години), друго е един друг Иван, но Лечев да го каже. Едно е твоят познат да каже че Зосия не му харесва, а друго е някой топ фотограф да го каже. Но при всички случаи във всяко мнение има зрънце истина, зрънце различност. Ти не можеш да погледнеш през моите очи, както и аз през твоите и е добре да има чуваемост за различното, та идващо и от лаик.
Ако някой е достатъчно добър/надарен той неминуемо ще стигне за където е тръгнал. По-бързо или по-бавно, по-лесно или по-трудно. Но аз не съм от тях и никога няма да бъда…
Вчера се сетих и за два реда от Хамлет. По принцип не чета поезия, а още по малко помня, но се надявам да съм точен в цитата:
Кой на победителят е враг
и кому подеденият е драг.
Всъщност критиката е по ценна и по-нужна за да се задържиш на върха. Главозамайването от високото лесно те подхлъзва. Трудно е да станеш шампион, но още по трудно е да запазиш титлата. Една от причините, може и не основната, е славата. Едно от свойствата и е че обгражда с венценосци и човек губи почва и потъва в блатото… От там се излиза трудно без помощ… Спомням си за един такъв случай- Агаси. Добре че Щефи беше наоколо…
A work of art is the unique result of a unique temperament. Its beauty comes from the fact that the author is what he is. It has nothing to do with the fact that other people want what they want. Indeed, the moment that an artist takes notice of what other people want, and tries to supply the demand, he ceases to be an artist, and becomes a dull or an amusing craftsman, an honest or dishonest tradesman. He has no further claim to be considered as an artist.
Аз пък се сетих как на концерта на Сатриани седяхме на сигурно едно от най-лошите места, горе на втори балкон и нямахме никаква представа за времето. Това беше един от най-страхотните концерти на които съм бил въобще.
А не е като и аз да не съм свирил на китара и да не знам как е на сцената или пък да не съм ходил на други концерти като слушател.
Изкуството е лично, възприемането му също е част от правенето му.
Питат ме и мен понякога приятели какво мисля за някоя снимка – рядко, но се е случвало – ами как какво мисля. Де да знам, мисля за други неща, не за това как са снимките на другите – тях ги гледам, ако ме грабнат.