първото и най-важно нещо за мен е бокето! първото, което гледам е как предава дефокусната зона, както и прехода между фокусна и дефокусна зона. ако няма меки преходи в зоните и меко предаване на дефокуса, то това по принцип го изключва от сметките (тилт-шифта, като по-специален обектив, разбира се има други критерии за избор).
после гледам светлосилата. като фактор, който ми дава свободата да ползвам обектива в условия с много ниска осветеност. колкото по-светлосилен, толкова повече възможности да направя кадър при ниска осветеност. това не е най-важния фактор, защото докато почти всички добре рисуващи обективи са светлосилни, то обратното е доста рядко валидно – не всеки светъл обектив отговаря на горната точка.
и чак после идват фактори като – микро-контраст, цветопредаване, бързина на аф, толерантност на грешки при фокусирането, направа, устойчивост на атмосферни условия.
накрая идва цената като фактор.
написано на същия ден:
george | December 2nd, 2007 at 11:12 am
преди да изпратите контра мнение, имайте предвид следното
отворен съм относително за контра-аргументи, но със снимки. аргументи без снимки няма да репликирам. знам общото профи мнение в българия как светлите обективи били за богати любители, как е важното обектива да си избива парите и да ти дава повече възможности (разбирай зуумче ако може 24-105).
още нещо – гледайки снимка на екран или печат от дслр тяло с 28-105 или 85 на ф5.6, не се различата по почти нищо от същата снимка с панасоник фз50.
и да. обкиновено по този избор обектива накрая покрива всички точки. разбира се най-често е скъп. но като покрива толкова изисквания е съвсем нормално, нали?
Иван | December 3rd, 2007 at 8:20 am
Профитата в България са принудени да мислят така. Удачно контра-мнение по въпроса едва ли има.
Единственото, което е от значение, е цялата работа да ти доставя удоволствие, ако ще и то да е свързано със сменяне на светлосилни обективи с различни фокални дължини.
От около месец бюджетният ми зуум (18-135) си стои вкъщи. А с мен са бюджетните твърди. Заради блендата. Е, естествено, икономическата рационалност също има пръст в цялата max-aperture-addiction-каша… ;-)
george | December 3rd, 2007 at 9:03 am
профитата в българия си мислят така, щото ако имаш 18-200 то вероятността да реагираш бързо и да направиш кадъра е голяма. същото е и с зумове от сорта на 24-70.
и ако не говорим за чисто комерсиална фотография, която е в студио и се искат големи принтове, то в магнум съм сигурен можеш да видиш достатъчно примери на хора с твърди стъкла, които знаят как да се пласират и какви очаквания могат да имат от дадено събитие, за да си направят кадъра.
това мисля аз :)
Иван | December 3rd, 2007 at 12:53 pm
Можеш да си направиш кадъра и с твърдо стъкло, и със зуум. Без съмнение. И ако за едните приоритет е самото запечатване, за другите по-важно е какво ще видят в него.
Един приятел твърдеше, че “дефокусът не продавал”. Различните хора имат различни разбирания и очаквания, затова и използват различни средства.
Малко са кадрите ти с ясна проява на детайлите по цялата площ. Това е твоят стил, такива са твоите обективи ;-)
george | December 3rd, 2007 at 3:07 pm
и дефокуса продава
стига да е кадърно.
uv | December 10th, 2007 at 10:51 am
Аааа спирам да ти чета блога! Може ли цяла нощ да сънувам 31/f1.8 …………. баси.
george | December 10th, 2007 at 11:45 am
:D :D
emicha | December 11th, 2007 at 11:51 pm
Избиране. Това не е страшно. Опасна е манията :) А тази мания е малко скъпичка.
Моя последен избор беше canon ef 85/1.8, който случайно поръчах, който тези дни ще мисля как да плащам :), че до седмица-две трябва да дойде, а схемата не е ясна още. Ей това е – всяка мания със своите последствия :)
george | December 12th, 2007 at 7:47 am
спокойно, имам същия проблем :-)
Коментирай
