първото и най-важно нещо за мен е бокето! първото, което гледам е как предава дефокусната зона, както и прехода между фокусна и дефокусна зона. ако няма меки преходи в зоните и меко предаване на дефокуса, то това по принцип го изключва от сметките (тилт-шифта, като по-специален обектив, разбира се има други критерии за избор).
после гледам светлосилата. като фактор, който ми дава свободата да ползвам обектива в условия с много ниска осветеност. колкото по-светлосилен, толкова повече възможности да направя кадър при ниска осветеност. това не е най-важния фактор, защото докато почти всички добре рисуващи обективи са светлосилни, то обратното е доста рядко валидно – не всеки светъл обектив отговаря на горната точка.
и чак после идват фактори като – микро-контраст, цветопредаване, бързина на аф, толерантност на грешки при фокусирането, направа, устойчивост на атмосферни условия.
накрая идва цената като фактор.
преди да изпратите контра мнение, имайте предвид следното
отворен съм относително за контра-аргументи, но със снимки. аргументи без снимки няма да репликирам. знам общото профи мнение в българия как светлите обективи били за богати любители, как е важното обектива да си избива парите и да ти дава повече възможности (разбирай зуумче ако може 24-105).
още нещо – гледайки снимка на екран или печат от дслр тяло с 28-105 или 85 на ф5.6, не се различата по почти нищо от същата снимка с панасоник фз50.
и да. обкиновено по този избор обектива накрая покрива всички точки. разбира се най-често е скъп. но като покрива толкова изисквания е съвсем нормално, нали?
Профитата в България са принудени да мислят така. Удачно контра-мнение по въпроса едва ли има.
Единственото, което е от значение, е цялата работа да ти доставя удоволствие, ако ще и то да е свързано със сменяне на светлосилни обективи с различни фокални дължини.
От около месец бюджетният ми зуум (18-135) си стои вкъщи. А с мен са бюджетните твърди. Заради блендата. Е, естествено, икономическата рационалност също има пръст в цялата max-aperture-addiction-каша… ;-)
профитата в българия си мислят така, щото ако имаш 18-200 то вероятността да реагираш бързо и да направиш кадъра е голяма. същото е и с зумове от сорта на 24-70.
и ако не говорим за чисто комерсиална фотография, която е в студио и се искат големи принтове, то в магнум съм сигурен можеш да видиш достатъчно примери на хора с твърди стъкла, които знаят как да се пласират и какви очаквания могат да имат от дадено събитие, за да си направят кадъра.
това мисля аз :)
Можеш да си направиш кадъра и с твърдо стъкло, и със зуум. Без съмнение. И ако за едните приоритет е самото запечатване, за другите по-важно е какво ще видят в него.
Един приятел твърдеше, че „дефокусът не продавал“. Различните хора имат различни разбирания и очаквания, затова и използват различни средства.
Малко са кадрите ти с ясна проява на детайлите по цялата площ. Това е твоят стил, такива са твоите обективи ;-)
и дефокуса продава
стига да е кадърно.
Аааа спирам да ти чета блога! Може ли цяла нощ да сънувам 31/f1.8 …………. баси.
:D :D
Избиране. Това не е страшно. Опасна е манията :) А тази мания е малко скъпичка.
Моя последен избор беше canon ef 85/1.8, който случайно поръчах, който тези дни ще мисля как да плащам :), че до седмица-две трябва да дойде, а схемата не е ясна още. Ей това е – всяка мания със своите последствия :)
спокойно, имам същия проблем :-)