във варна е едно такова мрачно – само за снимки, като слизам към офиса ще пообиколя за някой интересна композиция ако намеря. забелязвам, че напоследък снимам по-рядко. търся интересното. а то не се намира чак толкова лесно. това дали значи, че напредвам?
харесва ми идеологията на сам ейбъл от нешънъл джеографик:
„..сам ейбъл няма интерес към задачи, които изискват сложа екипировка. той не носи светкавица, защото е против разбиранията му какво е фотографията. не използва дори отражателни плоскости, за да насочи светлината върху обект в сянка. ейбъл държи неговите фотографии да отразяват това, което очите му виждат в момента на експозицията без ни най-малка допълнителна намеса.“
Коментирай?