с носталгия

много неприятно изненадан останах като слизах до морето преди няколко дни. поради голямата натовареност с ангажименти последните 7-8 седмици не ми беше останало време да се огледам дори, камо ли да снимам. и не съм и забелязал кога са съборили остатъка от скоростната пързалка, който беше станал почти емблематичен за морската ни ивица. аз съм го снимал десетки пъти и всеки път снимката беше различна. а удоволствието да поседнеш рано сутринта есен или пролет – страхотно.

явно повече няма да има такива кадри до морето (без корекции, снимано през стъкло за защитна маска при оксижениране и дълга експонация)

нито пък такива (без корекции, с червен филтър кокин)

нито пък такива съвсем нормални кадри на човек посрещнал изгрева до морето

и какво ни остана до морето? морска гара затворена за разширяване на яхтеното пристанище (няма изгледи скоро да я отворят, или да е същото спокойно място), кораба на тим, гордо пльоснат на пясъка и заобиколен от мастити лъскави возила, или пък пълните плажове с плажуващи, мириса на кебапчета и разбира се всичко мощно огласено от чалга.

жалко…