преди месеци бих се басирал, че такава тема при мен не би се появила повече, но явно мога да изненадвам себе си все по-успешно. новото начало на това даде няколкодневно бродене из хамбург с пълно бойно снаряжение на гърба, по няколко часа на ден. принос оказа и музея на фотографията, както и изложбана „magnum’s first“, която имах удоволствието да разгледам в една галерия. на излизане дори ме беше хванал срам за скъпата високотехнологична техника в раницата ми, и кадрите които видях вътре – снимани около 40те години, на филм, с апарат без светломер, автофокус или някакъв вид автоматични експонации.
днес си поиграх с това именно съкровище – leica III, произведена около 1933 година. или апарат, който е на около 75 години. и си работи съвсем нормално. колко от сегашните апарати могат да се похвалят, че са произведени да издържат дори десет години? просто някои неща има причина да струват повече. и това е истината. имах и изключително интересна дискусия с един фотограф-художник на много теми, като в крайна сметка се оказах с няколко ръчни филмчета в джоба, и поканата да присъствам на тяхното проявяване, когато съм готов с тях.
Коментирай?