Много обичам да снимам автомобили по улиците. Макар за съжаление Варна, и изобщо България да не са особено благодатни за снимане на интересни „персонажи“, камо ли за снимането им в интересна обстановка. За разлика от Германия, например. Но какво пък – хем не ми писва да снимам коли.
Днес снимах втората си по-интересна кола, откакто Антон ме запали по това. Друг човек, на чиито снимки на автомобили се възхищавам е Иво. Та да се върнем на колите. Дотук съм снимал само две коли, които наистина са ме кефели много (и се глася на трета). Днешната беше Плимут, и въпреки лошото място на което беше паркирана й направих 1-2 снимки (от които не съм съвсем изкефен, ама карай):
Другата кола, която адски ми хареса – беше един Ягуар, на улиците с лъскави магазини в Хамбург.
И общо взето това е. Днес докато разнасях раницата с мен с кадъра на Плимута поразсъждавах и защо харесвам толкова плиткия доф при снимките на коли. Не, не е само акцента. Обикновено са спрени на места, където има толкова дразнещи и ненужни детайли, че просто иначе не става нищо. И така. :)
Вярно тук всеки 10 ти автомобил е олдтаймер, или поне спира подходящо за снимане…
дай боже есента може да разходим раниците съвместно :)
Не мога да се меря аз с Иво :)
А този Плимут нещо не ме пали мен.
И мен не ме пали особено. :)
Другия път повече
Където и да си ги снимал колите са уникални. Продължавай в същия дух.