Блог

Отказвам да приема за празник свети валентин. Първо, защото човек трябва да показва уважението си и любовта си всеки божи ден от годината, всяка божа година. А не на 14-ти, когато като купи един подърак и едно цвете, може да е гъз през останалого време.

И второ, защото на същата дата си имаме тракийски празник Трифон Зарезан. Как така странно на същите дати, на които си имаме празници ни измислят католически такива, с оглед неглижиране на нашите си празници. И това от нация, която е по-млада от доста от къщите на бабите ни.

Давай да празнуваме свети валентин, давай да празнуваме вси светии (нарочно са с малки букви), сякаш пък си нямаме наш си празник векове преди светиите, с който са се гонили лошите сили? И който децата ни не са виждали на живо, защото останаха твърде малко населени места, където може да се види.

Затриват ни на всички фронтове..

Ние сме в период на нравствен упадък: всичко, което даваше духовна смисъл и красота на човешките деяния е в залез. Една вълна на корист, егоизъм, жестокост и нравствена тъпота залива човечеството и то се извива в спазмите на някакъв сатанински танец, дето се чува кикота на гения на злото.

Под измамните блясъци на разкоша и разточителството, в шемета на един живот, пиян от спекула и сласт, душата гине; тя няма устои, о които да задържи стойностите, които й даваха вяра и красота и правеха човека наистина да стои по-горе от звяра! Без морал, без нравствено верую, човека губи светостта на своето име и става фермент на разложение. И ние го виждаме това разложение: то обхвана не само семейството, професионала, но покруси партията, зарази администрацията, пропълзя в масата – в народа: едно общо тлеене, което само гибел предвещава.

Защото, само съзнанието за дълг, само волята към добротворство, само куража да понесеш страдание, но да останеш верен на своето нравствено веление, което се бунтува срещу всяка подлост и простъпак, само това има стойност: и лична и социална. Без морал, няма цимент в обществото и човешкото в него рухва!
…

Д-р Асен Златаров
1922 година

Наслушал съм се на приказки какъв бил българинът, кое било българска работа. Не ни е проблема, че сме бедни (доколкото може да сме бедни с по няколко автомобила и имота), или пък глупави, или необразовани. По планинските селца има хора, които не могат да пишат и не им пречи да са човеци, и да има да научим от тях толкова много неща. Според мен проблема ни е, че не си познаваме историята. Ние грам не знаем кои сме и от къде идваме. Руската история с първата ни държава през 681 година, мита за славяните, и освободителните им войни около нас след първата световна си казват думата.

Два интересни сайта – единият за България в миналото, и другият за България, каквато не бива да е, но все още е…

http://sparotok.blogspot.nl
http://kostadin.eu

От около 2000 година държа един домейн, към който в последствие добавих и втори топ левел, но със същото име. Та от 2000 година някъде същият домейн си чака предназначението и мисля, че за момента си го намери. Предоставям го за ползване на един просветителски център – Български Център Просветление.

През месец ноември 2014 година основахме „Български център Просветление” с цел да работим за популяризирането на истините за нашите предци и изконните български духовни ценности, за ролята и мястото на българите в социалните, културните и духовните процеси в Европа от древността до днес. Нашата дейност се осъществява чрез срещи-разговори, лекции, публикации, пътуващи семинари в България и чужбина, посещения на български училища и центрове из цяла Европа, както и чрез контакти с научни и културни институции, университети и фондации по цял свят.

Стигнах до Проф.Дамян Попхристов, след като гледах следните два клипа

https://www.youtube.com/watch?v=JjTu-Iq4Clw
https://www.youtube.com/watch?v=dh44EwUaISw

Симпатизирам на проекта, и не, не съм част от управителния му орган. Имам идеи също и за другия .net домейн, но е още рано затова. Та ако на някой му е интересно за богомилите, катарите и пътя им из Европа. Както и за някои интересни енергийни места, проекта е на адрес:
http://e-bulgaria.org

Около 1680 километра из България, миналата седмица. Отдавна ми беше мерак да отида до Белоградчик. Стотици пъти съм ходил из района около София, а пътя реално до там не е кой знае колко много. Та изкефих се много на пътуването. Дори успях да поснимам.

И един чудесен почти залез над Белоградчик.

По-интересен е пътя надолу обаче. И доста запустял. Жалко е колко малко населено е чак до самия Земен. Няма никакъв народ останал по крайпътните селца кажи-речи. Имам и снимки от ждрелото на Ерма в с.Трън. Доста ми хареса също, само дето ме домързя да конвертирам повече файлове. След около година неснимане ми се вижда доста тегаво да конвертирам стотина файла сега :)

Другата интересна част от пътуването беше около рудниците над Пазарджик. Изключително красиви места за снимане има. И не чак толкова приятни за каране на кола (в общия случай). Но си струва човек да ходи да поснима там.

И едно такова червено Cokin небе ме следваше по целия път…

След като енергоспестяващите крушки никак не успяха да ме спечелят, най-вече заради трептенето си (което съм убеден, че има много лош ефект върху човек), вчера окончателно в къщи преминахме на Led осветление. След дълги месеци чудене и тестване се спрях на V-tac като най-добре стоящи цена/качество/гама.

В къщи има бая крушки, някъде около 1kw сумарно. От вчера в нас няма нито една крушка, която да е с нажежаема жичка (камо ли луминисцентна или от онези трептящите) и сумарната им мощност е под 90w. Много съм доволен.