Блог

Рядко чета на Matt Cutts блога, но се позачетох и много ме изкефи какви предизвикателства си поставя през месеците. Тааа реших и аз да се пробвам, но за една година 12 предизвикателства са ми мъничко, та някои ще ги правя на по 30 дни, а някои на по седмица. Не ми пречи и да ги комбинирам едновременно. Все се каня да пиша за това и все не му идва времето.

Та ето ме – 30 дни без да се бръсна (изтича утре). Усещането е малко неприятно, особено като знам каква борба ме очаква сега по избръсването. Аз последните години и без това не обичам да се бръсна (остатък ми е от трите години за едни зърнотърговци, където всяка сутрин се бръснех и всеки ден бях с костюм), но цял месец ми е прекалено и за моя вкус. Та, капитан далечно плаване Иванов:

И почти съм на края на предизвикателството 7 дни без автомобил. Това вече е още по-трудно и от небръсенето. Още повече в началото на августувските жеги. Но и на това му се вижда края след два дни. Поне използвах покрай некарането да дам колата за козметично стягане, че две години не й липсва жулене по паркингите. За резултатите от това предизвикателство по-натам.

Общо взето съм доста доволен. Имам идеи и за следващите седмични и месечни предизвикателства, като мисля да открадна и някоя друга идея от Мат. Не мисля да пускам анкета, но приемам свежи идеи. Обожавам предизвикателствата и имам нужда от тях ежедневно. По силата на това се научих да свиря на китара и го правих десет години, писал съм поезия, научих се да снимам… ииии още куп дивотии :)

на брега на Казашко. Много любимо място след като Морска Гара от години не ми харесва…

И беше страхотно.

1685 километра из Родината!
Всеки път й се радвам все едно пътувам за първи път. Толкова да е красиво значи. За съжаление не ми стигна. И гледам напред към следващия път, когато ще ми пасне да си изтананикам както пеят Графа и Бобо:

Свършвам работа и дим да ме няма,
стягам багажа и дим да ме няма.
изключвам телефона си и дим да ме няма,
не ме търсете известно времееее.
Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма.

Отсядането в Бачково беше добра идея. Вечер си до реката, хладничко е. И има доста добри маршрути нагоре. Иначе си мисля, че следващия път идеята спане на различни места е като че ли доста по-добра.
И… Родопите са уникално красиви.

Вече пощим наред всичко в района. Много е хубаво, още повече от години се каним да го направим след като малкото детенце порастне. И вече е факт. Родопите особено ми харесват за подобни обиколки, мисля че това е най-красивата ни планина.

Държа разбира се и да се оплача, въпреки че това не ми пречи на удоволствието – на Асенова крепост не става за ходене с малко дете. Преди години се сещам, че имаше парапет на най-хлъзгавите участъци, а сега няма (може и да бъркам за преди де, но все тая). Не мисля, че е особен проблем да се направи парапет или да се пусне алпинистко въже по стената за да може да се ходи нормално по иначе доста хлъзгавия мрамор. Например на чудните мостове няма никакъв проблем, а не е по-малко стръмно.

Другото, което никак не ме изкефи и как се е комерсиализирал Бачковския манастир. Не съм сигурен, че ще стъпя повече там. Нито може човек да снима, нито може да усети нещо религиозно вътре. Всичко е една голяма каса, на едно голямо ООД, което няма връзка с гладния мозък. Което е доста жалко… Защото мястото си го бива. И го харесвам.

Затова пък в Бачково е готино. Готино е на Рожен. Също в Чепеларе. Не го помня да изглежда почти модерно. Явно наистина скоро не съм идвал. В Асеновград също е приятно. А на чудните мостове е направо божествено!

Утре щурмуваме други дестинации :D

След четири дни между София и Костенец (Езерото) ми е малко трудно да вкарам в ред седмицата. Затова пък свършихме чудесна работа в София, и починахме също толкова чудесно на Езерото. Харесах си и маршрут за пътуване София-Костенец. Разбира се през деня за да мога да си карам бавно и да се наслаждавам, и разбира се през Бистрица. Малко е по-дълго, но какво пък.

Този път успяхме да се накефим и на една Био ферма (Balkan Fruits), където на фона на всичкото мрънкащо царство можеш да откриеш един усмихнат човек, който се е скъсал от бачкане по нея последните сигурно 10+ години. Дори си покарах двайсетина минути Mercedes W115 2.3 Automatic напълно реставриран. Странно е да караш 40 годишна кола, която работи по тихо и равномерно от доста от съвременните коли. И вози на нивото на съвременния бизнес клас. А шестте цилиндъра звучат толкова фетишистки…

И както е тръгнало този месец да направя 5000+ километра. Приемам предложения (с GPS координати ако може) за интересни дестинации в радиус 250км от Асеновград. Асенова крепост, Бачково, Чепеларе, Рожен, Златоград и Доспат са ясни. Друго?

Тези дни се замислих върху следното – аз много обичам да пия кафе, го правя всеки ден по няколко пъти. Имам нужда да пия кафе, наред с това че изпитвам удоволствие от вкуса му. Обаче забелязвам, че откакто влезе в сила забраната за тютюнопушене (имам си и електронна цигара от хубавите), предпочитам да пия кафе по бензиностанциите. Защо? Това е хубав въпрос… предполагам поради тоталната липса на заграждения, повечето бензиностанции са на булеварди, и ако седнес надвечер можеш да се наслаждаваш спокойно на остътъчния трафик, заедно със смрачаването. И като цяла без да е пълно с шумен народ наоколо.

Супер странно, но е факт. Аз, който обожавах ходенето по кафетерии да предпочитам да отида до ОМВ за да покибича един час пиейки кафе и зяпайки ей така… иди го разбери.