Блог

От доста време се каня да взема домашна хлебопекарна. Мисля, че първият път в който изпитах непреодолимо желание беше като ходих за първи път в Хамбург. Напрамо си умрях по техните хлебчета със сусам, семки… Уникални. После с времето остана на по-заден план. Години по-късно след поредната седмица изкарата по улиците на Хамбург с фотоапарат в ръка и на препечени питки и лате, отново ме глождеше доста време, въпреки, че хората там едва ли ги пекат в домашни хлебопекарни, но какво пък пак е по-добре човек да си пече сам хляба както си иска. Доста по-добре отколкото да си купуваш заводски хляб със съмнително качество.

Е от няколко седмици имаме домашна хлебопекарна – moulinex.

Взех най-евтиния модел, понеже не бях сигурен как ще го възприеме семейството като вкус. Но не съжалявам, ако някой ден се скапе ще взема по-висок клас с повече бъркалки и програми. Въпреки, че не мога да кажа нищо за сегашните.

След две объркани рецепти (на око не става, иска си кантар!) и помощ от приятел, вече нещата се получават. И хляба има изключителен вкус (рецептата от книжката няма този вкус, иска малко фантазия, есперименти и помощ от по-стари пекари) и печем постоянно.

Бял хляб с яйце, кашкавал, чисто масло и сирене :D

Днес беше интересен ден. И в портфейла си имам визитка, която е изрязана от всички страни да остане само логото като табелка. Мисля да си я запазя в този си вид :D

На язовир Въча адски ми хареса.
Въпреки, че не беше пролет, нито път красивата шарена есен. Задължително съм си заплюл ходене до там, но не минавайки на обиколка около язовирите, ами поне ден-два там. Да си поснимам и релаксирам.

Като цяло забелязах, че около хиляда и петстотин километра месечно из България ми действат страшно креативно и рестартиращо. Разбира се това включва и мининум един ден на Езерото Костенец.

Тези дни сменям де що масло има по колата и съм готов за следващата обиколка. Между другото рекорда ми Варна – Костенец вече е 13 часа. :D

Уникален сайт, с архитектурни проекти от цял свят:
http://micasaessucasa.tumblr.com/archive

Малко от уникалните решения на Адам Калкин, използвайки корабни контейнери:
http://enpundit.com/2012/kalkins-shipping-container-homes

Преди доста време бях попаднал на стихосбирката „Чай в пет следобед“ (ISBN 954-8560-32-1) на Елка Бенева. Това определено е най-красивото хайку, на което съм попадал. На няколко пъти проверявах откъде мога да си купя самата книжка, но все не успявах и се отказвах. Тези дни реших по-сериозно да поровя и открих, че са издавани от Издателска къща „Парнас“ гр.Русе. Писах на хората, че желая да си закупя „Чай в пет следобед“ и „Внезапности“ (ISBN 954-8560-53-4).

Останах супер изненадан от мейла им, че ще ми изпратят за тяхна сметка „Внезапности“, с която разполагат. Не помня кога за последно издателство или рекламна агенция (с които като цяло работим постоянно) са ми доставяли такова удоволствие. Абсолютно съм изкефен от тях. И от поезията на Елка Бенева, отново.

И търся да си купя:
стихосбирката „Чай в пет следобед“ (ISBN 954-8560-32-1) на Елка Бенева.