Таг: ezeroto

На язовир Въча адски ми хареса.
Въпреки, че не беше пролет, нито път красивата шарена есен. Задължително съм си заплюл ходене до там, но не минавайки на обиколка около язовирите, ами поне ден-два там. Да си поснимам и релаксирам.

Като цяло забелязах, че около хиляда и петстотин километра месечно из България ми действат страшно креативно и рестартиращо. Разбира се това включва и мининум един ден на Езерото Костенец.

Тези дни сменям де що масло има по колата и съм готов за следващата обиколка. Между другото рекорда ми Варна – Костенец вече е 13 часа. :D

След три дни на Езерото, ми е все още трудно да вляза в ритъм, а седмицата се преполови. Поне съм на път да мога да работя почти изцяло дистанционно, което се оказва голям кеф.

Някой да има идея за конкретна дата, когато в USA ще има наличен iPad за купуване? А да иска да направи едно добро дело (довлачвайки един насам)?

Реното получи бойното си кръщене на наистина дълъг път. А аз пътувах по най-безумно красивия път просто не помня от колко много години. Стечението на един куп обстоятелства – добре свършената работа в Пловдив, почивката от дългото шофиране и незверенето в компютър вече втори ден, късния час (около 20 часа), разбира се Schiller е музикалния фон (много усилена концертна версия на Breathe, където September направо крещеше I can’t breathe my love. We’re following the path behind you. But somehow I’m lost again. Is this the bitter end? For us……), обилния дъжд върху затопления асфалт (и най-красивите изпарения, които може да види човек при залез в планината), а да, залеза, лъчите и дима, който се вдига от пустия път без нито една кола. Безумно красиво! (не, нямам снимка, реших, че ще е жалко да се опитам да предам наистина красотата на гледката, и най-вероятно нямаше да се получи изобщо така… затова се наслаждавах егоистично!). И накрая Езерото. До мен плават патета, водата шумоли страхотно, дърворезбата, изобщо…