затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

морска гара

707.jpg

почти три часа на морска гара вчера ми се отразиха страхотно. още повече свърших заплануваната допълнителна работа малко преди това и сега имам два дни, в които ще се отдам на четене на книги, излежаване, гледане на филми и разходки. а като гледам работната седмица ще ми пасва сутрините и да снимам около морето. като довърша биографията на стинг май няма да е лоша идея да отскоча и за още книги, че последните два месеца пак прекалих с работата.

фетиш

ef50mmf1Lднес имах възможността да поснимам с адския фетиш – canon ef 50mm f1.0 L usm. обектив, за който заедно с ef 200mm f1.8 L usm се твърди че са произвеждани само за показване на мускули в инженерната мисъл.

въпреки това, което се твърди обективът е наистина страхотен и рисува божествено. ако се стопира малко няма никакви грижи да се ползва и за големи принтове, макар да си е типичен low light обектив. разбира се като всяко нещо има и недостатъци – доста е тежък. нещо за което можем да завиждаме на телеметричните лайка обективи, които са изключително компактни; излиза изключително рядко в продажба, понеже не се произвежда от доста време. и разбира се… струва м н о г о. ама наистина много. :D

canon virtual lens plant

филмче как точно се произвеждат съвременните автофокусни обективи. пълен цикъл – от изпичането на оптичните елементи, до сглобяването и качествения контрол. на същото място има и линк с обяснение за други технологии, например флуоритните оптични елементи, ултра-дисперсионните, както и тилт-шифт технологията, заложена в три от съвременните еф стъкла на канон.

canon virtual lens plant

nikon lens cap

днес взех за два от обективите си никонски предни капачки, че дори и колегата си купи една за пентакса. горещо препоръчвам никонските предни капачки. много добре са направени и много лесно се махат и слагат при сложен сенник. дори с ръкавички ловепро. ако все пак се чувства някой неудобно, то може на въпроса „защо на апарата ти пише канон/пентакс/сони, а на капачката никон?“ да отговаря смело нещо от сорта на „никон са много сериозна фотографска фирма и произвеждат най-добрите капачки за обективи“. преди малко тествах как стоят капачките – перфектни са, наистина. като се появат още такива на 72мм във фото-павилиона ще купя още две.

geo

във варна са направили приятна кафетерия, в която сервират доста интересни шоколадови вкусотийки. днес в обедната почивка се понасям натам, по пътя вземам пламен да пием по шоколад и да поговорим за фотография. о чудо, новия брой на списание geo също е по реповете. и двамата си го купуваме и се отправяме към кафетерията. поръчваме си по един горещ шоколад с кедрови ядки и респективно шоколад с лешникова паста. отваряме наелоновата подвързия на списанието.

и …. адски ме лъхна отново същата онази неприятна миризма на мастило! прибрах го обратно. пламен се престраши да го разлисти, но и той набързо го прибра. не знам какво има в този брой, нито дали е интересно. стои на балкона моя брой и навярно утре няма да става и за гледане. това беше точно последния брой на списанието, който си купувам. поне докато не се убедя, че ще мога спокойно да го сложа на лавицата в къщи при другите списания без да се притеснявам от неприятна миризма.

този път специално разрових на жена ми списанията наш/идеален дом (или както там се води), извадих и всички броеве на нешънъл джиографик, които имаме. извадих дори детските списания – дребосъчета, от които имаме два големи класьора. е няма го тоя мирис. жалко. чакам си първия брой от абонамента на нешънъл джиографик.