затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

Stepan Vrzala

Един просто уникален фотограф. Тези дни се двоумях дали ми харесва повече от Джеф Аскот и все още не мога да реша, но везните почват да накланят в негова полза.

http://www.stepanvrzala.net
http://www.stepanvrzala.com
http://www.stepan.vrzala.com

10000

Десет хиляди кадъра с Canon EOS 5D.
Изобщо не са много, за почти година и половина. И на темпото, с което снимах с предния си апарат. Като немалко от тях са тестови кадри (не мога да се сдържа като ми попадат обективи да си потествам за да добия лична представа). Все се успокоявам, че ето ще дойде след някой месец есента, ще съм по-свободен както минали години, и ще си наваксам със снимането. Ама кой знае.

Днес на морска гара беше страхотно, и докато снимах всъщност вървеше същия микс на Oakenfold – Paul Oakenfold in China, essential mix. И пак по същия начин както на морска гара една кака нашепва „paradise….“ в слушалките.

seaside varna

Докато подухва вятър, небето е зеленикаво (донякъде и заради Полароидните очила, респективно поларизационния филтър), другото място където ми харесва да стоя е на тази площадка със стълбички.
seaside varna

seaside varna

Малко в повече ми идват рекламите на яхти разлепени на всякъде, както и лъскавия „Капитан Кук“, но е неизбежно. Поне пътя до фара е отворен вече, не че ще има къде да се събере всичкия народ ако догодина фрегатата регатата наистина се проведе. Сега въпреки приятно прекарания ден и обема свършена работа, трябва още малко да се поработи. А утре ще се снима само едно ресторантче, добре че е над Варна. Пак ще дойде като релакс след дългия работен ден.

Морска гара!!

Направо не мога да повярвам! След почти три годишното заграждане на морска гара, тези дни вече е възможно човек да ходи свободно до фара. Много се изкефих, защото ми е от любимите места във Варна. Не забелязвам особено да се е разширило яхтеното пристанище, нито някаква идея къде ще се събере евентуално фрегатата догодина, ама ще видим.

Днес съвсем инцидентно се събрахме няколко човека да поснимаме до морето. Всъщност то няма чак толкова нови неща за снимане, все пак ходим там от доста време и повечето интересни гледни точки сме ги снимали, че снимали. Но разходката с кафе или кока кола в ръка и апарата на рамо идва повече от добра. И зареждаща за следващите седмици, пълни с един куп задачи.

Вечерта преди залез слънце се получават и доста интересни сенки, които обичам доста да снимам. Почти колкото графитите. Ето тука Афо се бори с един ръчнофокусен канонски обектив за мазане. А и още един спечелен сериозно за каузата (ако някой продава маншон от шкода, който става за самоделен тс да вика хехе)

Малко по-късно, вече по време на самия залез или по-скоро малко преди него, направихме много шантава серия графити със сенките ни върху тях. То уж от единичен кадър тръгна пък се получи много забавно.

Готови сме за следващата работна седмица :D

фото журнал

Пак се понатрупаха бая снимки във фото-журнала ми, а помня че зачиствах преди година. Чудя се как е редно за хронологията и от гледна точка на уважението към читателите – нещата, които чааак толкова не ме кефят, или просто зверски ми се е снимало, а е нямало възможност за нормално снимане по ежедневието, или пък просто им е дошло времето да ги няма там, дали е коректно да се архивират по някакъв начин. Или няма нищо лошо в това да се зачиства по нещо, като по-избраните неща се местят във фото-портфолио (което пък от кога не съм го ъпдейтвал, просто не е истина)?

bokeh

из варна почва да се усеща пролетта. успях да си открадна и малко време днес за две разходки из морската градина. сетих се докато снимам едни цветчета, че до преди може би три години, това което ми е доставяло голямо удоволствие в дадена снимка от този род е било бокето, при това такумарското (или друго от 50/1.4) боке на ясно изразени кръгчета. сега по същия начин бокето ми доставя огромно удоволствие, като си избирам обективите това е ключов фактор, но сега харесвам неутралното боке. най-много ме кефи мекото преливане в извън фокусните зони, без агресивни кръгчета и остри контури.

така де, качих първите цветчета за тази година…

no cf card

такова нещо не ми се беше случвало досега. случвало ми се е да тръгна без батерия един път, когато още снимах с олимпуса и всъщност крайния резултат е един и същ де. харесваш си кадър, бъркаш доволно в чантата с апарата, надигаш, кадрираш, натискаш копчето и ха. няма никой.

подобно нещо ми се случи в неделята, последните месец-два нямам изобщо време за снимане, т.е. единственото време за снимане ми е събота и неделя, сутринта, докато голямото дете е на тренировка по баскет. понякога и сутрин, понякога и неделя на морска гара (ако не броим последните месеци). оставям детето неделята на баскет, и се разхождам наслаждавайки се на полупразните улици и спокойствието на варна. по едно време много си харесах кадър, вадя апарата, композирам си го, натискам копчето, шукарияяяяя, ха, гадния надпис „no cf card“ и хубавичкия ми кадър как бавно бавно изчезва. каръшка работа… :D