Таг: travel

Реното получи бойното си кръщене на наистина дълъг път. А аз пътувах по най-безумно красивия път просто не помня от колко много години. Стечението на един куп обстоятелства – добре свършената работа в Пловдив, почивката от дългото шофиране и незверенето в компютър вече втори ден, късния час (около 20 часа), разбира се Schiller е музикалния фон (много усилена концертна версия на Breathe, където September направо крещеше I can’t breathe my love. We’re following the path behind you. But somehow I’m lost again. Is this the bitter end? For us……), обилния дъжд върху затопления асфалт (и най-красивите изпарения, които може да види човек при залез в планината), а да, залеза, лъчите и дима, който се вдига от пустия път без нито една кола. Безумно красиво! (не, нямам снимка, реших, че ще е жалко да се опитам да предам наистина красотата на гледката, и най-вероятно нямаше да се получи изобщо така… затова се наслаждавах егоистично!). И накрая Езерото. До мен плават патета, водата шумоли страхотно, дърворезбата, изобщо…

има страхотна пазарна ниша за шемети като нас с големи фото-раници, трябва да предлагат носачи пред по-известните фото местенца. раницата направо ми скъса гърба от влачене. направо нямам нерви повече да ходя да снимам днес. само ще отскочим до близкия смокърс клуб за печени кифлички и истинско еспресо. и после ще си разглеждам книгите, които купих днес – michael kenna restrospective 1 & 2. цената е много много над в амазон, но кефа е по-голям как си ги открих сам и ще си ги мъкна до българия. трябва да ми разлепят снимката и да не ме пускат в такива магазини, че накрая няма да имам пари да се върна от немско. :D

вече се чувствам като супер стара пушка в хамбург. от където и да ме пуснеш нямам никаква грижа да открия къде се намира сатурн, хотела, музея на фотографията, магазина за чай на теодор маас, както и щанда на лайка :D затова пък адски ми дотежава вече мъкненето на фото-раницата. утре по-мързеливо разглеждане, пиене за последно на кафе в кафене пари и евентуално отскачане до пазар щрасе за ръчно правен шоколад.

малко снимки от радхождането предните два дни качих на фото-журнала, както и на тилт-шифт. има и още снимки, но ще отсея какво ми се показва тези дни, че в момента ми е уморено, а и искам да си доразгледам хартиеното издание на nick brandt – on this earth. жалко, че нямаше нищо на michael kenna или на mark tucker, но и това ще стане. а, да, купих и от любимия си чай.

готов съм за прибиране дето се вика :D