
варненско
варна се разраства с безумни темпове просто. като гледам около нас за последната година-две, паркираните автомобили са се увеличили почти двойно. точно миналата година като вземах номер в кат момчето каза, че регистрират около шест хиляди автомобила на месец. какъв процент са препродажбите и какъв изцяло новите автомобили/или нов внос никой не се наема да каже конкретно, обаче почва да става голяма шитня. а града не издържа на трафика. нито има вече къде да се спира. а уж е криза. и вечер задръстванията са жестоки. при доста автомобили, които правят повече от 14 на сто разход при подобен трафик. и заведенията са пълни с народ. дори тия, където едно кафе е три лева. егати ситуацията.
ухае ми на….
фолклорен фестивал и яко снимане на единственото шаренко събитие във варна през годината. единственото нещо, което ми липсва във варна е наличието на повечко подобни фестивали за да може човек да си поснима на воля готини дрехи и ситуации.
варна-бейрут
това е. свършиха се начините и възможностите на полиция и община да ограничи паркирането по един от булевардите, който до скоро си беже дори уж само пешеходна зона. сега решихме въпроса с поставяне на заграждения пълни с пясък, като в един малък бейрут. не че колите пак не спират, дори този път по средата на булеварда, но поне сме се опитали. ей нямат грай глупостите значи. точно за седмица с два-три патрула от моторизирани полицаи и тоя булевард се разчиства завинаги. яко глоби и това е. дано не приложат челния опит на тези заграждения из целия град..

варна, малко години по-късно
с носталгия
много неприятно изненадан останах като слизах до морето преди няколко дни. поради голямата натовареност с ангажименти последните 7-8 седмици не ми беше останало време да се огледам дори, камо ли да снимам. и не съм и забелязал кога са съборили остатъка от скоростната пързалка, който беше станал почти емблематичен за морската ни ивица. аз съм го снимал десетки пъти и всеки път снимката беше различна. а удоволствието да поседнеш рано сутринта есен или пролет – страхотно.
явно повече няма да има такива кадри до морето (без корекции, снимано през стъкло за защитна маска при оксижениране и дълга експонация)

нито пък такива (без корекции, с червен филтър кокин)

нито пък такива съвсем нормални кадри на човек посрещнал изгрева до морето

и какво ни остана до морето? морска гара затворена за разширяване на яхтеното пристанище (няма изгледи скоро да я отворят, или да е същото спокойно място), кораба на тим, гордо пльоснат на пясъка и заобиколен от мастити лъскави возила, или пък пълните плажове с плажуващи, мириса на кебапчета и разбира се всичко мощно огласено от чалга.
жалко…