Почти преди 20 години започнах това място.
После дълги години не ми се пишеше.
После го правех във Фейсбук.
Мисля да се върна.
Ако не се лъжа, френцузите са го казали това „the more things change, the more they stay the same.“ Научих го от една лекция на Alan Watts. И си е съвсем истина.
Не, няма да пиша дълбокомислени гуру излияния. Навярно просто ще качвам снимки. Или ще разкажа за някое друго пътуване без посока, което ме е довело до странно и неочаквано място.
Попаднах на много интересен материал, чийто автор е Zdravko Cvijetic и просто ще си позволя да направя някакъв превод на отделни нейни части, защото мисля, че не е свързано само с това да си успешен, а с това да си просто ти, свободен от влиянието на останалите.
Оригиналната статия е на следния адрес в medium.com.
Някой някога ми беше казал дефиницията си за ад:
“В последния си ден на Земята, човека в който си се превърнал ще срещне човека, в който можеше да си се провърнал.” — Неизвестен автор
Понякога, за да си успешен и да се доближиш до човека, в който може да се превърнеш, не е необходимо да добавяш повече неща – а да се освободиш от някои от тях.
1. Откажи се от нездравословния живот
“Грижи се за тялото си. Това е единственосто място, в което можеш да живееш” — Jim Rohn
Ако искаш да постигнеш нещо в живота, всичко започва от тук. Първо трябва да се грижиш за здравето си, и реално има просто две неща, които е необходимо да спазваш:
1. Здравословно хранене
2. Физическа активност
Малки стъпки, които щете карат да си благодариш всеки ден.
2. Откажи се от краткосрочните мисли
“Ти живееш само един път, но ако е пълноценно, и един път е достатъчно.” — Mae West
Успешните хора си поставят дългосрочни цели, и знаят че те са постижими само в резултат на каткосрочни действия, която са превърнати едва ли не в навик, който трябва да се прави ден след ден.
3. Откажи се от лесните цени (или играта на дребно)
“Лесните цели не помагат на света. Няма нищо възвишено в поставянето на ниски цели. Всички ние сме създадени да светим, точно както го правят децата. Не е просто в някои от нас, а във всички. И докато ние си позволяваме да греем, ние подсъзнателно караме и другите да правят същото. Когато се освободим от страха, нашето присъствие и пример помагат и на другите да се освободят.” – Marianne Williamson
Ако никога не опиташ и не си поставяш високи цели, или позволиш на мечтите ти да започнат да се сбъдват, никога няма да отключиш пълния си потенциал. И светът никога няма да има полза от това, което би могъл да постигнеш. Така че, определи целите си и кажи на глас идеите си, не се притеснявай да се провалиш, и най-вече не се притеснявай да успееш.
4. Откажи се от оправданията
“Не е въпроса в картите, които имаш, а как ще изиграеш ръката си.”
― Randy Pausch, The Last Lecture
Успешните хора знаят че те са отговорни за живота си, независимо от началната си позиция, слабостите и предишните провали. Когато човек осъзнае, че е отговорен за това което му се случва, започват да му се случват вълнуващи неща. И когато започнеш да го правиш, това се превръща в единствения път към успеха, защото оправданията слагат ограничения върху това да израстваме като личности и в професионален план.
Бъди собственик на живота си, никой друг не би могъл вместо теб.
5. Откажи се от ограниченото мислене
“Бъдещето принадлежи на онези, които постоянно се развиват и придобиват нови умения, които комбинират по креативен начин.” ― Robert Greene, Mastery
Хората с ограничено мислене, смятат че тяхната интелигентност или талант са фиксирани величини, и че таланта сам по себе си създава успех – без никакви усилия. И грешат. Успешните хора го знаят. Те инвестират огромна част от времето си ежедневно за да се развиват, да придобиват нови знания, да се учат на нови умения и да променят възприято си за да променят живота си. Запомни, това което си днес, не е това, което можеш да си утре.
6. Откажи се от вярваването в магическия късмет.
“Всеки ден, по всеки начин, ставам по-добра и по-добра” — Émile Coué
Успеха за една нощ е мит. Успешните хора знаят, че добрите резултати са само в следствие на ежедневни усилия и напредък. Ето защо е неабходимо да имаш план за бъдещето, но да се фокусираш върху днита до тогава и да се подобряваш поне 1% всеки божи ден.
7. Откажи се от перфекционизма
“Плаването побеждава перфекционизма.” — Khan Academy’s Development Mantra
Нищо не може да е абсолютно перфектно, както и да се опитваме.
Страха от провал (или дори страха от успех) често ни пречи да действаме креативно към света. И много възможности биха могли да са изгубени ако просто чакаме всичко да е по най-добрия начин.
Затова просто “отплавай,” и след това подобрявай (онзи 1%).
8. Откажи се от многото задачи по едно и също време
“Никога няма да стигнеш до крайната точка на пътуването си ако всеки път спираш и хвърляш камък по всяко куче, което те лае.” ― Winston S. Churchill
9. Откажи се от желанието си да контролиаш всичко
“Някои неща зависят от нас, а други не зависят от нас.” — Epictetus, Stoic philosopher
Разделянето на тези две неща е важно. Откъсни се от нещата, които не зависят от теб и се отдай на тези, които зависят, и знай че понякога, единственото нещо, върху което имаш контрол е как да реагираш в дадена ситуация.
10. Откажи се да казваш „Да“ на неща, които не помагат за крайната ти цел
“Този, който иска да постигне малко, трябва да пожерства малко, този, който иска да постигне повече, трябва да пожертва повече, а този който иска да постигне много, трябва да пожертва много.” — James Allen
Успешните хора знаят, че за да постигнат целите си, е неабходимо да отказват определени задачи и действия и желания, към приятели, семейство и колеги.
11. Откажи се от вредните хора, или отровните хора
“Ти си средното от петте човека, с които прекарваш най-много от времето си.” ― Jim Rohn
Превръщаме се в хората, с които прекарваме повечето от времето си.
Ако прекарваш повече време с хора, които са след теб, ще започнеш да губиш от себе си, а с това и от твоя успех. Но ако прекарваш повече време с хора, които са по-успешни от теб, и ти ще започнеш да си по-успешен. Огледай се наоколо и виж какво можеш да промениш.
12. Откажи се от нуждата да си харесван
“Единственият начин да не ядосваш хората е да не правиш нищо съществено.” — Oliver Emberton
Погледни на себе си като маркетингова ниша.
Ще има доста хора, които харесват нишата, но ще има и такива, които не я харесват. И без значение какво ще правиш, никога не е възможно целия пазар да те харесва. И това е толкова естествено. Единственото, което си струва да направиш е да си себе си. Да се учиш всеки ден и да знаеш, че вървиш напред, щом има хора, които не те харесват.
13. Откажи се от зависимостта си към социалните медии и телевизията
“Проблема е, че си мислиш, че имаш време” — Jack Kornfield
Импулсивното стоене в Интернет и гледането на телевизия са болестите на днешното общество.
Тези две дейности трябва изобщо да не присъстват в живота ти, или да присъстват минимално. Освен ако разбира се целите ти, или тяхното постигане, не е свързано и не зависи от тях, е необходимо да минимизираш или тотално да елиминираш зависимостта си от двете.
“Би ли хванал между пръстите си този камък… А сега го метни в течащата вода. Трудно ще забележиш да става нещо. Там, където камъкът е докоснал повърхността, ще се появи вълничка, ще се чуе плисък, заглушен от тътена на реката наоколо. Но толкоз.
Хвърли камъка в езеро. И не само ще видиш какво е предизвикал камъкът, но то ще бъде и по-трайно. Камъкът ще нагъне застиналата вода. Там, където е паднал, ще се появи кръг и в този кръг тутакси ще изникне втори, сетне трети. Не след дълго вълничките, вдигнати от падналия във водата камък, ще плъзнат нататък и ще се усетят по цялата огледална повърхност. Чак когато достигнат брега, ще спрат и ще изчезнат.
Ако камъкът падне в река, тя ще го посрещне като поредното нещо, което внася смут във вече бурното й течение. Нищо необичайно. Нищо, което да не се поддава на укротяване.
Ако камъкът обаче падне в езеро, то вече никога няма да бъде същото.”
Откъса е от Елиф Шафак „Любов“. И означава много. Или поне би могло да означава.
Всъщност може би не е никак лошо хората да си правят равносметка по някое време през годината, а не точно в края й. Дори осъзнавайки евентуално, че тази година е била (най-често поредната) изгубена година. Така ще имат немалко време да й придадат смисъл. А не да си обещават с чаша питие в ръка как догодина ще са по-добри, по-човечни и ще водят по-смислен живот.
Има една много интересна книга, наречена „Човекът в търсене на смисъл“. Има и цял дял от псилохологията, създаден от Виктор Франкъл, която се нарича логотерапия. Занимава се с намирането на смисъл в човешкия живот. И прочитайки тази книга мооооже би човек би могъл да припознае как голяма част от хората са изпаднали в т.нар. екзистенциален вакуум. Живеят просто физически най-често преследвайки маловажни и временни придобивки и удоволствия, защото не могат да намерят друг смисъл на живота си.
Предната година споделих едно момиченце, което казваше повече отколкото мога да напиша и сега, и тогава. Сега ще бъда по-многословен обаче. Защото умението да чуваш, когато не се говори и да виждаш, когато никой не ти сочи или не е свързано по някакъв начин с временните придобивки, които могат да се покажат и заслужи чуждо внимание, трябва да е в теб. То не се учи. Да, може да се развие от само себе си, но няма как да се научи.
Как може човек да разбере, че тази 2016 (6016, 7524 или както и да ги брои) година не е отишна напразно?
С няколко много лесни въпроса:
– Помогнах ли на някого тази година от сърце, защото така го усещам. Без да чакам нищо насреща и без да парадирам?
– Имах ли мечти, насочени към правенето на света едно по-добро място за живеене? И работих ли по това?
– Оставих ли нещо след себе си? Нещо, което ме самоопределя като човек, като българин, като личност?
– Развивах ли се? Учих ли нещо ново? Научих ли нещо ново за себе си? Имаше едно изказване, че да си мъж в наши дни не е лесно и много вече се отказаха. И е абсолютен факт. Дори бих казал да си човек в наши дни не е лесно и не само много се отказаха, но много дори не опитаха.
– Колко книги прочетох? И намирах ли време и желание да чета всеки месец? Това, което прочетох ще ми помогне ли в мечтите и идеалите, които имам? Ще помогне ли това което правя да прави света по-добър?
– Направих ли някой щастлив? Усмихвах ли го без да чакам нещо в замяна. И най-вече чувствах ли се аз щастлив от това?
– Бях ли наистина себе си? Правих ли всичко както го усещам?
– Обичах ли? Ама истински.
– Имам ли мечти и планове през следващата 2017 (6017… 7525) година, които биха направили този свят още по-добро и човечно място за живеене?
Въпреки, че имам известни забележки по т.нар. линейно време изключително странно наложено и заради Св.Августин (който в книгата си Откровения отрича, това което канонично самият той е наложил по отоношение на времето), все още имаш време да осмислиш годината си. Имаш безкрайно много секунди и минути, в които да откриеш смисъл… и себе си.
От тази година съм активист към една фондация, която се занимава с възраждане на българското у нас. Нещо далечно забравено дори в душиците на хора, които са около и над средната интелигентност, хора с добри професии, семейства, време за развитие и четене. Хора, толкова изгубени в битката за оцеляване и постигане на успеха, че са забравили откъде идват и кои са.
Есента се качихме приятели на Рилските езера с тениски на български владетели, и както всяка година с българското знаме (стои в багажника на Субаруто за всякакви походи). Ако дори само един човек се замисли, освен тия дето идваха да се снимат с българското знаме, то всичко това има смисъл. Нали?
Фондацията се казва Въздигане. Тази година сложихме паметник на Хан Алцек в Италия. На едно място, наречено Челе ди Булгария. Не го дадоха по новините и малко писаха по сайтовете, за първата статуя на български владетел, поставена извън България. На място, където дори хората с италиански паспорт помнят българските си корени.
Същата тази фондация има идея да сложи витрина с български владетели във всяко училище в страната. За което е необходима помощ. Дарение от 20 лева е достатъчно, събирайки половината пари под формата на дарение е достатъчно, защото фондацията ще даде другата половина пари от себе си. Защо е нужно това? За да може малчуганите в междучасието или въобще като минават пред витрината да си задават въпроси кои сме, от къде идваме, наистина ли сме значими, наистина ли сме имали такива вледетели, наистина ли заедно можем повече?
Участвай.
Промяната зависи и от теб.
Не е истина, че някой ще дойде и ще оправи нещата, щом като ние самите нямаме нагласата и вярата, че промяната започва вътре в нас, с нас и повлича още и още хора.
Едно място, на което има повече стойностни неща средно, отколкото човек може да очаква да срещне:
Като например този материал:
http://blogatstvo.com/ego/memento-mori/
Разбира се, че се сещам за тези думи на Стийв Джобс (дали са автентично казани от него? доколкото знам е изповядвам източната философия през по-голямата част от съзнателния си живот):
http://chuckbalsamo.com/2011/10/steve-jobs-if-today-were-the-last-day-of-my-life/
И не мога да не си запиша тази мисъл на Хорхе Борхес:
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…
