затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

отново lost

днес съвсем на шега реших да проверя какво се случва със сериала „изгубени“ и се оказа, че след няколко часа е премиерата на първи епизод от трети сезон. появиха се и трейлъри и заглавието и няколко думи за епизода. това ще рече че утре вечерта ще е наличен за гледане, или по-скоро другиден вечерта хем за края на седмицата, хем със субтитри да не се напряга човек по нощите :D

Wednesday, October 4 at 9/8c
„A Tale of Two Cities“
SEASON PREMIERE
In the season premiere episode, Jack, Kate and Sawyer begin to discover what they are up against as prisoners of „The Others.“

http://abc.go.com/primetime/lost/index.html
http://www.youtube.com/watch?v=SehvhI1wOOM
http://www.youtube.com/watch?v=uCstp6hNaIQ

голямата конспирация пак полазва. появили са се разни сайтове уж отгатващи тайната. включително такъв дето бил хакнал сайта на фондацията (който си изглежда регнат от чисто рекламна цел от режисьорите) и източил еди кво си. че няква мома пуснала блог и обяснява как ако била изчезнала нещо й се е случило и други подобни. народа пак ще се опита да размърда сиви клетки с отгатване какво ще се случи. изключително трудна задача предвид това, че и самите режисьори едва ли знаят отсега какво ще се случи.

серията поне изглежда обещаваща. още повече първите и последните серии ги бива, а и си имат съвсем пряка цел да подклаждат напрежението във феновете. ще видим утре-другиден ще го бива ли тоя сезон, че по едно време беше затъпяла яко фабулата и действието. надявам се не са решили да правят още сезони след четвъртия, че ако ще става като „докато свят светува“ по-добре отсега да се отказвам да го гледам. или пък да го гледам пакетно… да чакам да се съберат по 5-6 епизода и така да прелиствам какво става.

рожден ден

ми… честит ми рожден ден. отново съм в българия. заринат съм със задачи и неща за вършене, които е добре да отметна до края на месеца за същинската есен.

ipod

откривам страхотно приложение на малкото шафълче – прекрасен туул за асоциопати. като го сложиш с тия крещящо бели кабелчета за слушалките и самите слушалки, никой не те притеснява като не ти се говори/слуша. (за хора, които не разбират от културния намек служи жестикулиране с посочване на слушалките и вдигане на рамене ала „нищо не чувам с тия слушалки“)…

есен 2006…

есен 2006 втори ден вали дъжд във варна. а това точно в този месец от годината значи само едно нещо – започва есента. все по-осезаемо. навсякъде около нас. най-прекрасния сезон във варна. не мога да разбера защо хората идват във варна лятото на плаж? след като могат да се пекат и до някой басейн или на балкона. а варна е най-красива точно късна есен. тишината. празните улици. празния парк. флегматичното спокойствие тези два месеца са нещо, от което не мога да се лиша. просто немога да вирея никъде извън варна.

използвах малко време сутринта преди работа да поседя на ето тези пейки. седях си и си пуших. наслаждавах се на тишината в парка. когато такумара полудя в раницата. искаше да излезе. направих няколко кадъра, като два от тях са на фото-журнала. не че миналогодишните есенни снимки са лоши, но искрено се надявам вътрешното ми усещане да не ме лъже, че тази есен снимките ще бъдат една идея по-добри. днес предадох и материалите за следващия брой на едно известно фото-списание (като излезе ще се похваля), което иска да ми прави представяне точно със снимки от предната есенна хайку серия. и зам главния редактор хареса файловете и ми е писал че ще стане добър материал. лошото е, че точно по него време няма да съм наблизо, но вече съм дал инструкции да се намери и купи въпросният брой!

мислех си още днес да напиша малко мисли за снимането с много светлосилен обектив. възпира ме единствено удоволствието, което получава човек като намери сам пътя до тези изводи и до начина на снимане с този тип рисуващи обективи. крайния резултат сам по себе си е по-малкото удоволствие от пътя до него. (само не съм решил дали ще има филмче като миналата година. но сериозно клоня към това да няма)

screen-clene #2

почти сме на път да решим въпроса с прецакания монитор. днес постигнахме споразумение с фирма фрекълз, като официален вносител да бъде заплатена пазарната цена на монитора към момента (беше ми предложено дори чисто нов монитор, но това не би било коректно от моя страна. аз искам решение на въпроса, а не да правя пари от това), след което заедно с въпросния спрей да им бъдат предоставени за тестове и анализи. странно за българия, но има и ултра коректни фирми. каквато е фрекълз!

единственото, което така и не разбрах, а ме гложди е защо се получи така. от една страна в книжката на монитора пише да не се използват абразивни разтвори и такива, съдържащи алкохол. за да не повредят слоя на диамондтрона за намаляване на отраженията. а от друга страна на продукта за чистене пише следното много странно нещо

продукта не съдържа алкохол….
съдържа: монопропилентен гликол, метил етер, метанол…

както и че е за всички (!) видове монитори,
включително защитни екрани с мулти-покритие…

дали става въпрос за сгрешено описание или не, факт е че големия монитор на който е закачен сървъра се чисти с тоя препарат сума ти и месеци. със същия препарат се чистят и преносимите компютри в офиса, а те са точно 5. при това не са евтини (няколко са на по 1400+ евро). и никога не е имало проблеми. точно затова и реших да освежа това мониторче с едно про чистене.

както и да е, хората обещават след тестовете да ме държат в течение от какво е станало така. и въпроса е решен за мен. дано има повече коректни търговци.

първолак

имаме си първолак. аз лично никакви спомени нямам май от първия учебен ден. въпреки че имам спомени как мъкна чантата на училище (тогава нямаше раници, само кожени чанти) пълна със всевъзможни джунджурийки. ето че сега е обратното аз водя ученика на училище. готино беше. беше спорно дали децата се кефят повече или родителите на тържеството по случай първия учебен ден. явно адското задръстване не успя да разстрои всички на път за училищата.

стаята стана приветлива, пък и как не. нали боядисвахме съботата един огромен яркооранжев шкаф в кремаво. сле половин ден чакане, мазане, пак чакане и пак мазане, днес изглеждаше доста прилично в класната стая. дори някой не го е домързяло да боядиса дръжчиците в тъмнокафяво. падна голямо снимане и сега ще падне голямо наваксване с работата и голямо печатане на снимки за цялата рода.

трябва ми и друга форма на организация на задачите (мисля я!), че сега и с водене и/или прибиране от училище програмата ми става като на татко барба :) добре че с жена ми ще разделим доколкото е възможно воденето/прибирането, и че ще поеме помощта при писане на домашни и занимания, че иначе не ми се мисли.