затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

screen-clene ?!

пълен размертака и не можах да си пенсионирам стария ми презентационен монитор aoc 7a+. който беше един от двата мисля презентационни модела от шоуто по влизането на аос с мицубиши диамонтрон тръбите на пазара. вчера го домъквам в офиса за да може един приятел да го види и да си го вземе като втори монитор в офиса и викам той че си е чистичък – чистичък си е ама айде леко да го позабърша с един препарат, който ползваме в офиса от сума ти и време на всичките ноутбуци и црт монитори – screen clene. да, ама не. направо му падна покритието на екрана и сега е тотално неизползваем. което е супер странно защото на етикета пише цитирам

Антистатичен разтвор за почистване на всякакви екрани (вкл.TFT и LCD ноутбук екрани, TV, десктоп екрани), предпазни филтри с многослойна защита, огледала и лещи, четци на филми и микрофишове, копири и шрайбпроектори (SCS250)….
Вносител Фрекълз ЕООД, Тел. 02/9555558
Производител AF International, Англия
Срок на годност Октомври 2006г.

разбира се веднага звъннах в софия на телефона на вносителя и човека там беше крайно очуден и изненадан – такова нещо не се било случвало никога досега. явно монитора бил имал мулти-просветление и било паднало. е добре, и така да е. защо на етикета никъде не пише, че са възможни проблеми с някои crt монитори? напротив, пише точно обратното. незнам как се дефинира подвеждаща реклама, дали не е точно като в случая? днес идва представител на freckels да го гледа и направихме въпросната снимка, която ще пътува за централата на производителя в англия.

с английските фирми, с които сме работили съм останал с впечатлението, че знаят как да правят бизнес. каръшка история. дано се намери някво решение, че не ми се занимава пак с асоциации за защита на потребителите и други подобни губи време и енергия решения.

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
септември 13th, 2006
| публикувано в Неподредено Коментари (7)

есенно такумарско

усещам есента… вчера инцидентно с един приятел поскитахме с апаратите около час из морската градина и независимо от многото народ се усеща все повече есента. светлината беше една мека такава, не беше горещо. почти пълна идилия. чака се само да се разкара народа от морската градина. подготвям такумара за есенния сезон така да се каже. има и две неща от вчера на фото-журнала, от които съм доста доволен – дефокус в зелено и дефокус в синьо.

щракнах и един почти тестов кадър тука. като закачка за все повечето мнения които срещам че дефокус може да се нарисува във фотошоп или друга графична програма едва ли не с два клика на мишката. ако някой го може с удоволствие бих искал да се науча как да рисувам контражурно боке или боке с елементи в дефокуса, които заиграват светлината. така няма да мъкна обективи а ще си пуцам с китовия и после ще мажа на фотошопа (чукам на дърво). да не говорим че при съвсем нормално снимане небето би станало напълно бяло и без грам информация в джепега, откъдето да се извади поне малко детайл.

вчера като говорих с жоро стана дума за категория хора (по повод един предстоящ фото-сайт), които той нарича наблюдатели. хора с усет към красивото. хора, които не се занимават с фотография, не могат да снимат ама грам, но с усет към красивото (?!) което би трябвало да им дава право да си казват свободно мнението на всички рейтинг нива (така де, разбирай да критикуват). крайно недоволствам срещу това масово явление, вземащо все по заплашителни размери с масовостта и достъпността на фотографията!

ще се цитирам от другото място за да не го пиша наново:
аз имам усет към архитектурата, но не съм архитект. не мога да строя и проектирам. да, верно мога да си кажа мнението за дадено сграда дали ме кефи. стига да не стане че казваш на архитекта, че нищо че не си архитект ти си човек с усет към това, и знаеш повече от него, и това примерно не струва.

(явно ми е минал драпащия период щом оставих мобито намира). та повече толерантност при това двустранна никак няма да навреди. има място за всички – и за хора, които мъкнат по една раница стъклария и вместо да си четат книжлето на хладинка в къщи обикалят като гламави по прахоляците да търсят кадри. има място и за хора, за които фотографията е да снимат семейството си и интересни места откъдет оминават (без да ги е еня за светлина, оптични процеси, поляризация и други такива дивотии).

съвсем образно казано да теглим една майна на някой архитект в никакъв случай не ни прави нас самите по-добри архитекти.

tft lcd .3

след доста чудене и чудене какъв монитор да си взема днес си купих philips 170x6fb и съм много доволен. наистина кефи мониторчето! варианта със самсунг отпадна на секундата, в която разбрах че е клас 1 монитор … само 2 седмици. егати гаранцията. освен всичко друго и многото режими на филипса има страхотен дизайн. а обработката на снимки е мания и можеш да си настроиш перфектно в профил фото да не прешарпва.

веднага се изпробва как се представя на nfs underground2, и се представя чудесно. малкия пържи яко с моята мазда миата с всички ъпгрейди плюс 3 уникални къстъм такива – за двигателя, на джантите и на покрива (в офиса сме полудяли и пуцаме нфс почти час на ден). после се изтества мониторчето как се представя на филми. двд-то на енигма се гледаше повече от добре, същото беше и с проклятието на белия заек (мнооого яка анимация!)

личен извод – чуден монитор за паричките си.

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
септември 9th, 2006
| публикувано в Неподредено Коментари (5)

есенно?

звъня ми един познат, който иска да публикува няколко снимки с нещо като кратко представяне за мен в едно списание (като излезе ще се похваля), нещо подобно може би на това, което излезе преди време в списание фо. и се наложи онази вечер да ровя из двд-тата за да вадя кадри от есенната хайку серия, които иска да публикува. добре че се научих като обработвам дори незначително оригиналите, да ги записвам в пълен размер обработени, и чак тогава да приготвям за уеб нещата. че на първите две изложби с фото-форум бая зор видях за два от кадрите. бях си ги обработил за уеб и качил за конкурса, и после като са ги избрали за изложбата имам само оригинал… единия тониран в синьо… иди го докарай точно същия. навик, с който трябва да свикне човек!

есента ме преследва… и я усещам как наближава. ето така изглежда парка на варна през есента. как да не му е любим сезон на човек? жалко че немога да намеря точния модел за едни есенни серии, както перфектно ги е реализирал жан-се (благодаря ти за линка, често го следя). някой да му се намира интересен модел (не гарантирам че ще го избера… предпочитам точният избор, и мога да си позволя да не бързам), който не е на 17, не очаква че с трите снимки в пощата си от мобилен телефон вече е на нивото на рие расмусен, и би се снимал при условията на time-for-print? ще получи до края на зимата едно двд пълно с надявам се доста добри снимки?

почти съм готов с идеята за миграция на сайтовете си на новото място. благодаря ти, иване. мисля, че вече си изясних как виждам отделните секции и части на сайта ми. все още се боря с натрапчивата мисъл да сложа парола за блога и дали фото-журнала да поддържа коментари… а, да, и дали да си върна старите постинги от края на 2003-та, или само сегашните…

снимки…

мисля си друго… за снимките във фото-сайта ми. почти е ясно че тия 461 снимки най-вероятно ще бъдат свалени повечето при това доста скоро. или поне няма да намерят своето място в новият дом. не ме е срам от тях и не съжалявам за нито един момент, запечатан в тях. просто са прекалено хаотични, началото на пътя, търсенето. сега като ги гледам откривам слабости в тях. откривам че липсва още един или два фактора от въздействието, които са можели да играят в тях. ако кажа, че ги намирам за слаби все едно да си умаловажа труда, усещанията и търсенето… но мисля че има още много какво да се желае, въпреки че все още търся моето място и това, което ми се снима най-много.

въпреки това не са лоши. дори най-първите с тримегапикселовото фуджи. последните два дни бая порових из фото-сайтовете, родните разбира се. доста от тях са все още непостижими за доста хора с последния писък 8-9 мегапикселови компактни апарати с тубро-мега-пауа-зуум и роу поддръжка. непостижими са и за голям процент от галерия всичко останало, че и не малка част от избрано, въпреки широкия им ъгъл и двумерността. а като поглед, композиция и момент. така че най-вероятно от сантиментални подбуди може да забъркам едно слайд-шоу със всичките тия снимки (сигурно ще надскочи 100мб), ей така да го има някъде…

а от друга страна, мястото не ми е проблем, и не би било лошо да ги има някъде, ей така колкото да гледам откъде съм тръгнал и че винаги има път напреде. и търсене… на негово величество кадъра!

мисля да поизчакам известен брой дни решението ще си дойде само…

виртуален дом…

слушам dido acoustic и се чувствам страхотно, въпреки безсънието последните нощи. усмихнато ми е… и спокойно… след близо десет години из интернет най-после си имам дом. избрах си моят домейн. моят виртуален дом.

още не съм решил какво ще правя със сайтовете си. незнам кой къде ще бъде, включително дневника. но държа да си го запазя.