apacer cd211;photo
първи тест вчера на новия преносим сторидж – забавен. след като поработих здраво в съботата в студения офис реших следобяда да си дам час-два в морската градина. ако не в снимане, то поне в разхождане че ми идва в повече работата и липсата на време за разходка/снимане. вземам стеното с мен и си правя сметка как ще си поснимам спокойно и ще изтествам как работи това чудо в полеви условия. снимам, разхождам се, снимам. сядам да пия едно кафе в парка до детския кът и водните колела. вадя апейсъра, включвам към него картата и … battery low. направо паднах. от много игра предния ден не останал никакъв ток. че и нямаше как да разтоваря картата и останалото време го прекарах с апарата в чантата.
втори тест, днес… успешен. с жорката и звезди си направихме среща надвечер в аспарухово и слязохме под аспаруховския мост ама от страната на центъра. оставихме колата и се разходихме яко. промъкнахме се до старото жп депо. и през цялото време ми беше адски странно как никой не дойде да ни пита с тия чанти и раници кви сме и какво търсим там? направо почва да ме хваща страх да пътувам с влак. щом всеки може да отиде където домуват влаковете или до релсите… иначе местенцето си го бива много. мен доста ми хареса и ми се иска пак да отида. особено в края на деня когато цветовете стават топли, светлината мека. и разбира се позволяваща маниаците да снимат на максимално отворената диафрагма на обективите си. как ще снимам лятото през деня, след като най-обичам да снимам с таку на 1.4, а с никора на 2.5… незнам. че и неутрален филтър не става да слагаш, че нищо не се вижда през визьора… така де ще снимаме късния следобяд само дефокусираните нещица. през другото време стрийт на каквато диафрагма падне, или на затворени помещетия каквото си изкомпозираме.