затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

apacer cd211;photo

първи тест вчера на новия преносим сторидж – забавен. след като поработих здраво в съботата в студения офис реших следобяда да си дам час-два в морската градина. ако не в снимане, то поне в разхождане че ми идва в повече работата и липсата на време за разходка/снимане. вземам стеното с мен и си правя сметка как ще си поснимам спокойно и ще изтествам как работи това чудо в полеви условия. снимам, разхождам се, снимам. сядам да пия едно кафе в парка до детския кът и водните колела. вадя апейсъра, включвам към него картата и … battery low. направо паднах. от много игра предния ден не останал никакъв ток. че и нямаше как да разтоваря картата и останалото време го прекарах с апарата в чантата.

втори тест, днес… успешен. с жорката и звезди си направихме среща надвечер в аспарухово и слязохме под аспаруховския мост ама от страната на центъра. оставихме колата и се разходихме яко. промъкнахме се до старото жп депо. и през цялото време ми беше адски странно как никой не дойде да ни пита с тия чанти и раници кви сме и какво търсим там? направо почва да ме хваща страх да пътувам с влак. щом всеки може да отиде където домуват влаковете или до релсите… иначе местенцето си го бива много. мен доста ми хареса и ми се иска пак да отида. особено в края на деня когато цветовете стават топли, светлината мека. и разбира се позволяваща маниаците да снимат на максимално отворената диафрагма на обективите си. как ще снимам лятото през деня, след като най-обичам да снимам с таку на 1.4, а с никора на 2.5… незнам. че и неутрален филтър не става да слагаш, че нищо не се вижда през визьора… така де ще снимаме късния следобяд само дефокусираните нещица. през другото време стрийт на каквато диафрагма падне, или на затворени помещетия каквото си изкомпозираме.

(още…)

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
март 26th, 2006
| публикувано в Неподредено Коментари (2)

weekend

така не обичам да работя събота и неделя. повече не обичам само да работя и събота и неделя, включително нощите. макар че следващите две седмици няма да успея да го избегна. то и тая трябваше да е така, ама умората от предните дни ми идва в повече и мисля тази вечер също да легна и да се наспя като пич. само да свърши asot.2005.cd2. и към царството на сънищата… някой не знае ли рецепта за сънуване?

днес успях да си дам 30 минути на плажа в аспарухово. едно доста приятно местенце. въпреки, че така и не успях да харесам там повече от 2 единствени кадъра за толкова години. пак ми харесва да ходя… което ме навежда на мисълта, че едни дървета до варненския канал ме чакат вече повече от месец да ги снимам…

(още…)

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
март 18th, 2006
| публикувано в Неподредено Коментари (5)

евровизия

много сме смотани ей! след като миналата година „излъчихме“ ония олигофрени каффе да представят страната ни с олифогренската си крадена песен, нулевото си сченично поведение и нулеви данни за пеене. тази година същото… толкова ли неможахме да пратим някой, който като излезе на сцената да се разбере, че представя българия? малко народни мотиви, народни носии. такава красива народна музика имаме. богата! по цял свят като гостува някоя родна трупа за народна музика или народни танци всички си умерат от кеф. а като стане дума за международен конкурс пращаме все някви олигота, дето се мъчат да пеят на английски. при това толкова фалшиво, че ти идва да крещиш.

миналата година много се изкефих на елена папаризу, че спечели конкурса. въпреки, че бих предпочел да изпълни някоя песен на гръцки. също много се изкефих как се представиха и румънците. само ние дето от година на година сме все по смотани.

lost

сериала съвсем сериозно се намести в графика ми за четвъртък. сряда го излъчват по щатските канали и четвъртък сутринта българско време вече е на арена. субтитрите се появяват към четвъртък вечерта. тъкмо човек да се върне от работа, да хапне и филма се изтеглил, субтитрите са се появили и са качени. егати зарибяващия сериал. дано само не го разводнят. гледам вече и доста сайтове са се появили с опити да се разгадаят загадките на филма, както и с интересни моменти от сериите, които са останали незабелязани.

информация за електромагнетизма и теория как може би е свързан със сериала (абе тия хора няма ли да се научат да слагат линкове като превеждат така материали от друго място?)

огиринала – линк
превод на български – линк

след първоначалното ровичкане из гугъл наистина има капка истина в предположенията. явно наистина режисьорите са потърсили този тънък момент, непознат много на хората и са изградили интересна фабула около това. на нас ни остава да чакаме четвъртъците за да гледаме какво са сътворили в новия епизод… та такъв сателит съществува (линк1, линк2) и на форумите на сериала се е заформила дискусия гледам по темата (линк). ето и още два интересни линка, които изглежда са свързани с фабулата на сериала – линк1, линк2. мисля тея дни ако имам малко свободно време да поровичкам в тази насока от любопитство. смятай ако бяха направили един филм 2 часа, 2 часа и нещо. направо щеше да изкърти. колкото и да ми харесваха сериите на x-files, игралния вариант ме изкефи в пъти повече.

(още…)

delerium

вчера гледах brakedown palace. много хубав и истински филм. и наистина се сетих откъде се запалих по delerium. въпреки че от irc годините познавам един върл техен маниак и доста се опитваше да ме запали. в последствие и аз много ги харесвам, но всичко тръгна от този филм (за да свърши сега да имам всичко тяхно излизало някога, плюс оригинален диск на химера… най-любимият ми албум).. във филма на две места пускат откъси от delerium – silence (в същност мисля че това е nice mix версията), и направо преживях все едно за първи път грабването…. помня тогава направо изтръпнах. и чаках с нетърпение да свърши филма за да видя във финалните надписи изпълнителите и песните.. и да имам! тази песен.

обаче не успях.. от телевизията решиха да пуснат финалните надписи на по-бързичка скорост да пестят тв време.. в смисъл защо да не вместят реклами в тия секунди. като се има предвид цената на минута рекламно време когато всички са пред телевизорите.. после разбира се рових в гугъл. сравнително бързо открих кои песни се включват към филма. търсих ги една по една, докато стигна до предпоследната в описа.. на delerium.. имат и по-серд неща, но доста от тяхната музика я обичам..

разбира се от вчера въртя delerium…

който се подготвил за зимата – подготвил… май ще познаят синоптиците. явно обаче съм настинал, защото преди малко ходих до болницата и получих една голяма кутия еднограмови хапчета. баси грамажа! ужас. а преди това и аз като примерен шофьор подготвих колата за голямата зима. напръсках и намазах с някакъв силиконов гел всичко възможно гумено по нея като уплътнение. напръсках всички ключалки и пантички. карам с антифриз винаги така че това не се налагаше да го пипам. после в къщи същото нещо с гумените уплътнения на пвц дограмата. а сега. филми, музика и големите хапчета и в къщи… адски мразя да съм настинал…

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
януари 22nd, 2006
| публикувано в Неподредено Коментари (6)

обикновено..

много ме кефи проф.вучков. винаги гледам с удоволствие „господари на ефира“ и се смея на глас. съжалявам че нямам кабелна единствено заради нешънъл джиографик, както и заради това че немога да гледам „скат“ и великият и неповторим професор. направо е уникален. ако се съберат всичките му бисери може би ще удари в земята батето… или поне ще го конкурира доста добре.. някъде дали няма divx с избрано от проф.вучков?

„crash“ продължава да ме стиска здраво за гърлото. и продължавам да слушам музиката към филма. дори днес имах много странна фото-сесия на плажа. от която излязоха предимно такива кадри. беше хубаво и пусто до морето. без грам човек… дори и стъпки много не се виждаха. взех си обратно и инфрачервения филтър на хоя, който за съжаление бях продал като купувах новия апарат. но сега е времето да си го взема пак.. мисля, че инфраред фотографията със дслр трябва! да е по-различна, отколкото с компактен апарат… някъде дори ми се намираше едно документче как се прави лека обработка (не беше никак лека между другото) за да се получи почти цветна фотография в инфра-червеният спектър.. но! най-добре би било пролетта. сега просто няма листа.