Почти ранно пролетно
..поне във Варна. Хубаво е като е по-топличко.
Сетих се покрай блога на Ясен, за една ледена случка от преди дни. В големите снегове ходих до София, изкатерих прохода на Омуртаг, изкатерих се два поредни дни до Езерото на Костенец, като първия ден имаше адски лед. И накрая като се върнах във Варна на почти не останал сняг щях да отнеса една толбухинска пръчка. Карам си нормално с около 40км предвид това, че е позаледеничко и нашия излиза от пресечка и знак STOP буквално на петнадесетина метра от мен мъжката с поне 60км/ч. Разбира се скачам на спирачките, понеже и без това разстоянието е прекалено малко за други идеи, светят тракшъни, ABS системи, скрибучат гуми… Не ми достигат около 10см…. но след 20 години активно шофиране някак съм успял да кривна малко предницата, достатъчно за да се разминем на 2-3см разстояние.
Две минути по-късно след полицейско спиране и вадене на мачото толбухинец от колата водим следния разговор:
„Извинявай… не те видях!“
„Как точно очакваш да ме видиш прелитайки с 60 през стоп, на заледен участък?“
„Не знам“
„Ти малоумен ли си?! Имаш ли идея с тази кола два тона като те фрасна в колоната между вратите какво ще се случи?!“
…. пак не знаел. Ей богу, прост народ. Не знам защо не го ошамарих. Може би трябваше. Така ще съм сигурен, че утре няма да сече друг в подобна ситуация и да стане белята. Напоследък народа шофира адски малоумно, всеки път си казвам че няма накъде по-малоумно, и става все по зле. Обмислям купуване на още по-голяма кола… :)