Музика

се завръщат с нов албум – nuages du monde, което в превод би трябвало да значи нещо от сорта на – облаците на света. гледайки itunes откакто го инсталирах делериум продължава да е музиката, която слушам най-много (въпреки че прокарвам с буурен и понякога амбиънт). много ме изкефи албума. веднага беше освободено място в ipod-а, при това най-горе в плей-листа. изобщо почти всичко на делериум е must have. още ме е яд, че като ми носиха оригиналния албум silence (the masterpieces) 2006 не поръчах два броя chimera. защото моята chimera я подарих и мислех да си купя пак за мен си. но в момента няма налична. нямаше го тоя албум и в хамбург, иначе щях да си го купя. все пак тия два албума са ми най-любимите до момента. заедно с nuages du monde (от днес!)…

вчера излезе поредния a state of trance, епизод 273 на di.fm радио, разбира се миксирано от armin van buuren. ужасно съм пристрастен. пълен съм с албуми и сетове на armin. разбира се някои от епизодите ми идват все още малко серд, но има епизоди, които са з в е р с к и!

Oooh rescue me, ooh rescue me, my invisible love

слушам последния (все още неизлязал официално) албум на енигма – a posteriori. един не съвсем типичен албум за енигма. липсва ми гласа на сандра крету, какъвто се изливаше в предишните албуми. майкъл крету си е отново наниво и е вложил доста професионализъм. харесва ми албума и чакам да си ми пристигнат оригиналните дискове (поръчах си го 2 пъти…).

албума наистина е доста особен, но в никакъв случай по-лош от другите. песните вървят свързани. като симфония. има доста синтезатори. започва си с въведение, минава през различни настроения. много майсторски направено. усещат се дори транс нотки, особено в invisible love. въпреки че в същата тая песен интрото е звуци от акустична китара предполагам изсвирени от майкъл крету. не помня досега да го е правил в друг албум.

на форумите на енигма има доста поетично ревю…

crocodile music официално са обявили, че следващия албум на енигма – „a posteriori“ ще бъде достъпен в магазините на 22 септември тази година. в момента дори мъже да се поръча предварително на амейзън. имам всичко на енигма на оригинални дискове с книжки към тях. и горещо препоръчвам диска да се притежава в оригинал.

усещането е повече от различно… а и нищо не пречи човек да си направи бекъп на мп3 и копие за колата. абе аригиналния диск си е оригинален диск. а много обичам енигма, много. и съм казал на човека, който ми доставя оригиналните дискове още преди 3 месеца че се чака диск на енигма и да се оглежда, защото задължително го искам!

списъка на песните според официалната информация, както и много информация за групата може да бъде открит на този линк. информация за предстоящият албум има и википедия. на википедия има и наистина много информация за енигма.

всеки си има мания де. вчера пристигна една игла за грамофон (доза – по аудиофилски) за клиент, която струва над 5к лева с доставката до тука. игла за 2к съм държал в ръце още миналата година друг клиент като си я поръча и му я доставях лично. ама за 5к си е хм.. странно от всякъде. въпреки че щом човек може да си позволи дадено удоволствие си е изцяло негова работа.

тааа, така изглежда игличка за грамофон, ръчна изработка, специално „портната“ за слушане на джаз и класика, с уникален сериен номер на ръчно изработената кутийка, подпис на ван ден хъл с химикал върху нея и разбира се доживотен съпорт. ето една фотка и на още една фотка. ако някой си поръча най-добрата възможна игличка, която май излизала към 15к лева, ще си я фотна и нея за спомен…

миналата година слушах и от грамофон и от оригинално сд около час на една от топ3 аудио системи в страната. дааа, дава кеф. наистина е коренно различно от това, което слушам на audigy2 картата или това, което човек може да чуе в скъпите аудио кътове (които получават усмивка от добрите аудиофили като стане въпрос за това). иии все пак, audigy2-то за лаптопа струва 270 лева с ддс, това за стационарния компютър – наполовина. едни сносни слушалки от магазина на marantz излизат към 100 лева. и дава поне на мен същия кеф докато работя или разпускам.

всеки с манията си…

в неделя вечерта ходих на органов концерт във фестивалния център. не помня кога за последно гостуваше някой и имаше такъв концерт но съм почти склонен да се обзаложа, че става дума за около 5-6 години. аз дето не съм толкова голям почитател на класическата музика, въпреки че съм слушал такава на една от десетте най-добри аудиофилски системи в българия, тоя път реших да отида задължително. концерта беше органициран съвместно с полския институт – софия, генералното консулство на република полша и фестивалния и конгресен център.

изпълнителя беше пшемислав капитула от полша. според диплянката – роден през 1965 година във варшава. завършил музикалната академия фредерик шопен във варшава. директор на фондация фестивал на сакралната музика и изнасящ около 140 концерта годишно. пише още, че е инициатор, главен и художествен директор на международния фестивал на сакралната музика във варшава и международния фестивал за органова музика органът на катедралата във варшава.

концерта беше страхотен. пшемислав изтиска според мен почти всичко, което можеше да получи от органа. звучеше толкова богато и различно във всеки един момент. публиката се изкефи също на макс. зала 1 беше препълнена (откога не съм я виждал такава не е истина), няколко пъти дори го прекъсвахме човека с ръкопляскане, че се налагаше да се обръща и да се покланя… особено ми хареса феликс нововейски – 1 симфония за орган. беше направо бездиханно. накрая всички бяха на крака и беше един страхотен финал. после аплодирахме и консула, и като гледам как и той се изкефи искрено се надявам следващия поляк-органист да дойде в рамките на една година.

по едно време си мислих какво ли ще стане ако се появи ения и се докопа до органа… сигурно нямаше да мога да го преживея.