Музика

брей че хубав новия a state of trance. ще взема да си го запиша за колата за слушане. тези дни послушах малко without temptation, които наистина малко бият на nightwish, дори на моменти в гласа усещам и все едно аха слушам делериум. разбира се различни са и от двете групи. имат приятни неща. но след малко asot се качва на айпода и на дискове за колата и ще се слуша тези дни. а все не ми остава време да си купя кабелче да си пускам айпода на плейъра в колата. може би утре. тези дни се начетох на глупости за обективи и за какво ли не. направо съм на мнение, че щом човек се оставя да бъде подведен със субективно мнение без да е направил всичко възможно да провери нещата, то сам си е виновен. и най-често времето загубено в убеждаване не си струва.

последните няколко седмици времето не ми стига за нищо. направо дните ми се изнизват като на бързи обороти пред очите. а днес ходих точно два пъти до морето… сутринта преди работа. и на обяд до морска гара. пийнах кафенце и количка гледайки морето. после съвсем забравих къде се намирам и какво още имам да отмятам.

хубаво е в петък, въпреки че ще имам утре целия ден кажи-речи да работя. но какво пък, затова ще си угодя да се наспя тази нощ, че предните няколко нощи работих до късно по един страничен проект. ще си хъркам сладко и няма да ставам рано да карам малкия на училище. а в неделя ще си угодя като именник. тази седмица явно няма да успея уикенда да си открадна няколко часа за снимане. че и днес забравих да взема двете филмчета, които оставих вчера да се проявяват и сканират – единия с няколко тестови кадъра на един макро такумар, и мисля един-два от цайса на помстар 80/1.9. останалото трябва да са малко кадри от костенец и малко стрийт с жорката от предната седмица.

днес попаднах на доста интересни мини анимации на студио ака, които могат да бъдат открити тука. особено ме изкефи баскетбола и сентенцията към него.

случайно разбрах и че един от таз-годишните ми любимци atb е издал преди няколко дни нов албум, който е просто много много кефещ. албумът се казва trilogy и доказано добре се отразява и на чакането по светофари в края на работния ден. това ще се слуша тия дни.

голям фен съм на diana krall. не я слушам често, но обожавам да я слушам. днес ми донесоха в офиса едно нейно оригинално двд – live at montreal jazz festival. размазващо е. особено последната песен – departure bay narrow daylight. ще си го погледам за релакс, че ме чака работа до късно по един проект. ще взема да си накупя малко нейни оригинални дискове, както и другото двд което съм мяркал – live in paris. то беше също размазващо!…

сещам се преди като си купувах нова видео карта и поигравах понякога – винаги пусках любимите си игри да видя как се виждат в пълния си блясък. същото се повтаряше със звуковите карти още от далечното аве32. като купувах всяка нова звукова карта първо си пусках любимите неща да ги чуя как звучат. от известно време се каня да сменя аудиджи2-то с нещо от последната серия, но ме спира това, че домашния компютър почти не го ползвам, а на преносимия последния възможен модел е а2. и при това се слуша страхотно музиката на него.

взех си sennheiser слушалки. голяма мания са. нищо общо с това, което съм слушал досега, въпреки че според познати аудиофили слушалките също имали време на разработка като усилвателите, например. някъде около седемдесет часа. сега са на сигурно шест часа слушане. направо ми звучи невъзможно да просвирят още по добре.. в смисъл това да е доловимо от слуха, но ще разберем скоро. чака ме ултра напрегната седмица със стоене до късно почти (ако не и) всяка вечер. добре че утре ще си открадна малко време за снимане, че просто не знам как ще избутам идващата седмица.

в слушалките дъни depeche mode

In your room
Where time stands still
Or moves at your will
Will you let the morning come soon
Or will you leave me lying here
In your favourite darkness
Your favourite half-light
Your favourite consciousness
Your favourite slave

Im hanging on your words
Living on your breath
Feeling with your skin
Will I always be here

а допреди малко гледах на dvd one night in paris от турнето exciter. там тази песен е убийствено яка! имам много странни спомени от depeche. със самото им споменаване нахлуват остро разни мисли. а си подарих въпросната касета. така ми се искаше да си я бях запазил за спомен…

понякога отскачаме до една от бензиностанциите омв малкия да си попълва колекцията от малки колички – около и малко по-големи от мачбоксите. не знам до сега колко има, защото отдавна им изгубих броя, но са доста! обаче този път и аз си купих количка. досега не бяха карали такава, съвсем дребничък фолксваген бийтъл с мащаб едно към седемдесет и две. самото мъничко съвършенство. като нищо ще се събере в шоколадово яйце, само дето е метален за разлика от играчките там. може да го снимам някой път, иначе ще си го мъкна в чантата с лаптопа или в раничката при апарата.

в слушалките припява ja rule
(I never thought) That you would fall in love with this side of me first
(That I’d be) Intrigued with the thought of the gift and the curse
(Without ya) And now your heart broke and it’s making it worse
(Why Me, Why Me) WHY ME
(I never thought) That you would be involved with a nigga like I
(That I’d be) Scared to look passion right in it’s eyes
(Without ya) And when you found love it was nothing but lies
(Why Me, Why Me) Why, who would’ve thought

ще си забъркам избрано за колата, преди време много ме кефеше да слушам един албум на даунлоу, но тоя път ще е ja rule. и без това напоследък карам спокойно и бавно в града (почти флегматично), дори не се ядосвам (почти) на олигофрените които сякаш се увеличават в геометрична прогресия. в същата прогресия се увеличават и шофьорите, които нямат никаква представа накъде отиват и какво правят. та така де, с тая музика бавното каране и поклащането на главата си пасват чудесно. хем като усиля басите направо ми подскачат огледалата аххаха!

ако на някой му се намира маслено зелен, тъмно-червен или розов кадилак от старите за серия снимки, да се обажда.

тъкмо си архивирах работата за днес и от телевизора се понесе странно грачене. баси, отново тече евровизия. както и очаквах от миналата година – тази година нещата са още по-зле. по-скоро дори плачевно зле. пълна музикална гавра. добре, чудя се за каризма например. харесвам ги, имат там една-две свестни песни, имат страхотни гласове и относително добре стоят на сцена, как може с такава песен да се излагат? да вземе да се яви азис най-добре. каквото и да е има сценично поведение, има страхотен глас и явно плаща на достатъчно кадърни хора да му пишат музиката, че и някои от текстовете. поня няма ни е срам на финала че отпадаме от първата вълна. за да си излекувам вкусовите рецептори от няколко минутното грачене, което изтърпях, ще си пусна tarantula и mass destruction от faithless – forever – the greatest hits hvid…