На път

Около 1680 километра из България, миналата седмица. Отдавна ми беше мерак да отида до Белоградчик. Стотици пъти съм ходил из района около София, а пътя реално до там не е кой знае колко много. Та изкефих се много на пътуването. Дори успях да поснимам.

И един чудесен почти залез над Белоградчик.

По-интересен е пътя надолу обаче. И доста запустял. Жалко е колко малко населено е чак до самия Земен. Няма никакъв народ останал по крайпътните селца кажи-речи. Имам и снимки от ждрелото на Ерма в с.Трън. Доста ми хареса също, само дето ме домързя да конвертирам повече файлове. След около година неснимане ми се вижда доста тегаво да конвертирам стотина файла сега :)

Другата интересна част от пътуването беше около рудниците над Пазарджик. Изключително красиви места за снимане има. И не чак толкова приятни за каране на кола (в общия случай). Но си струва човек да ходи да поснима там.

И едно такова червено Cokin небе ме следваше по целия път…

Багажа е готов. Ще е изключително трудно да се натъпчем в колата (въпреки, че махнах бас касата вече), все пак четири човечета в кола, която е мислена да превозва 4, а не 5 човечета. Т.е. забрави за багаж в купето общо взето. Другото странно е, че дори не съм предвидил чанти за компютрите, мисля да носим двата айпада само. И разбира се раницата с фото джаджи. Май не е лошо за догодина да помисля за по-голяма кола (например w140 или w220), или в лошия вариант за горен багажник.

Тази година за първи път съм и по-екипиран за планина – със сървайвъл комплект и всякви джаджи за осветление и рязане. И много карти за фотото, макар, че рядко успявам да ги напълня.

2000км из Родопите. Не ме търсете следващите десет дни за каквото и да е ;)

И беше страхотно.

1685 километра из Родината!
Всеки път й се радвам все едно пътувам за първи път. Толкова да е красиво значи. За съжаление не ми стигна. И гледам напред към следващия път, когато ще ми пасне да си изтананикам както пеят Графа и Бобо:

Свършвам работа и дим да ме няма,
стягам багажа и дим да ме няма.
изключвам телефона си и дим да ме няма,
не ме търсете известно времееее.
Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма.

Отсядането в Бачково беше добра идея. Вечер си до реката, хладничко е. И има доста добри маршрути нагоре. Иначе си мисля, че следващия път идеята спане на различни места е като че ли доста по-добра.
И… Родопите са уникално красиви.

Вече пощим наред всичко в района. Много е хубаво, още повече от години се каним да го направим след като малкото детенце порастне. И вече е факт. Родопите особено ми харесват за подобни обиколки, мисля че това е най-красивата ни планина.

Държа разбира се и да се оплача, въпреки че това не ми пречи на удоволствието – на Асенова крепост не става за ходене с малко дете. Преди години се сещам, че имаше парапет на най-хлъзгавите участъци, а сега няма (може и да бъркам за преди де, но все тая). Не мисля, че е особен проблем да се направи парапет или да се пусне алпинистко въже по стената за да може да се ходи нормално по иначе доста хлъзгавия мрамор. Например на чудните мостове няма никакъв проблем, а не е по-малко стръмно.

Другото, което никак не ме изкефи и как се е комерсиализирал Бачковския манастир. Не съм сигурен, че ще стъпя повече там. Нито може човек да снима, нито може да усети нещо религиозно вътре. Всичко е една голяма каса, на едно голямо ООД, което няма връзка с гладния мозък. Което е доста жалко… Защото мястото си го бива. И го харесвам.

Затова пък в Бачково е готино. Готино е на Рожен. Също в Чепеларе. Не го помня да изглежда почти модерно. Явно наистина скоро не съм идвал. В Асеновград също е приятно. А на чудните мостове е направо божествено!

Утре щурмуваме други дестинации :D

След четири дни между София и Костенец (Езерото) ми е малко трудно да вкарам в ред седмицата. Затова пък свършихме чудесна работа в София, и починахме също толкова чудесно на Езерото. Харесах си и маршрут за пътуване София-Костенец. Разбира се през деня за да мога да си карам бавно и да се наслаждавам, и разбира се през Бистрица. Малко е по-дълго, но какво пък.

Този път успяхме да се накефим и на една Био ферма (Balkan Fruits), където на фона на всичкото мрънкащо царство можеш да откриеш един усмихнат човек, който се е скъсал от бачкане по нея последните сигурно 10+ години. Дори си покарах двайсетина минути Mercedes W115 2.3 Automatic напълно реставриран. Странно е да караш 40 годишна кола, която работи по тихо и равномерно от доста от съвременните коли. И вози на нивото на съвременния бизнес клас. А шестте цилиндъра звучат толкова фетишистки…

И както е тръгнало този месец да направя 5000+ километра. Приемам предложения (с GPS координати ако може) за интересни дестинации в радиус 250км от Асеновград. Асенова крепост, Бачково, Чепеларе, Рожен, Златоград и Доспат са ясни. Друго?

На язовир Въча адски ми хареса.
Въпреки, че не беше пролет, нито път красивата шарена есен. Задължително съм си заплюл ходене до там, но не минавайки на обиколка около язовирите, ами поне ден-два там. Да си поснимам и релаксирам.

Като цяло забелязах, че около хиляда и петстотин километра месечно из България ми действат страшно креативно и рестартиращо. Разбира се това включва и мининум един ден на Езерото Костенец.

Тези дни сменям де що масло има по колата и съм готов за следващата обиколка. Между другото рекорда ми Варна – Костенец вече е 13 часа. :D