затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

снимки…

мисля си друго… за снимките във фото-сайта ми. почти е ясно че тия 461 снимки най-вероятно ще бъдат свалени повечето при това доста скоро. или поне няма да намерят своето място в новият дом. не ме е срам от тях и не съжалявам за нито един момент, запечатан в тях. просто са прекалено хаотични, началото на пътя, търсенето. сега като ги гледам откривам слабости в тях. откривам че липсва още един или два фактора от въздействието, които са можели да играят в тях. ако кажа, че ги намирам за слаби все едно да си умаловажа труда, усещанията и търсенето… но мисля че има още много какво да се желае, въпреки че все още търся моето място и това, което ми се снима най-много.

въпреки това не са лоши. дори най-първите с тримегапикселовото фуджи. последните два дни бая порових из фото-сайтовете, родните разбира се. доста от тях са все още непостижими за доста хора с последния писък 8-9 мегапикселови компактни апарати с тубро-мега-пауа-зуум и роу поддръжка. непостижими са и за голям процент от галерия всичко останало, че и не малка част от избрано, въпреки широкия им ъгъл и двумерността. а като поглед, композиция и момент. така че най-вероятно от сантиментални подбуди може да забъркам едно слайд-шоу със всичките тия снимки (сигурно ще надскочи 100мб), ей така да го има някъде…

а от друга страна, мястото не ми е проблем, и не би било лошо да ги има някъде, ей така колкото да гледам откъде съм тръгнал и че винаги има път напреде. и търсене… на негово величество кадъра!

мисля да поизчакам известен брой дни решението ще си дойде само…

виртуален дом…

слушам dido acoustic и се чувствам страхотно, въпреки безсънието последните нощи. усмихнато ми е… и спокойно… след близо десет години из интернет най-после си имам дом. избрах си моят домейн. моят виртуален дом.

още не съм решил какво ще правя със сайтовете си. незнам кой къде ще бъде, включително дневника. но държа да си го запазя.

tilt-shift

ох… манията по тс-а продължава. преди време бях писал за тилт-шифт обективите, но мисля че вече съм готов да опитам с някоя самоделка. и без това канонските са забрави като цена, същото е и с руските – вече са им дигнали цените. някак си ми се вижда най-добре да си направи човек тилт-шифт и неудобството от работата с него се компенсира с цената му от около 100 лева с подръчните материали и обектива.

един невероятен репортаж сниман с тилт обектив, който си струва да се види с автор david burnett. о не, това не е lensbaby, нито пък някоя самоделка закачена на лайка формат. снимани са с ей тая камера. верно, нестандартен поглед върху репортажната фотография и спорта е, обаче мен лично мнооого ме радва. жалко че от word press photo направиха линка неактивен. та ми отне известно време да намеря пак автора, но ето вече от неговия сайт няма как да изчезнат нещата.

друго нещо, което зверски си струва е ей този фото-журнал. почти всичко е с тилт-шифт и изобщо невероятни работи има. супер изчистени и стилни фотографии. е как да не му се доснима на човек с тилт-шифт?!

вчера попаднах и на ей тая фотка и разгледах мноооого внимателно сайта на човека. казва се marcus kazmierczak, хобито му е фотографията, ъпдейтва си доста често фото-журнала и има прекрасни попадения с тилт-шифтовете, които сам си прави. страшно ме изкефи, че е написал и няколко мини статийки как се прави тилт-шифт обектив. наистина има добри попадения, въпреки че е далече от японския фото-журнал. но ще му ползвам едното рийдми и похвалите на руския обектив волна-3 от киев 60 за да си направя тия дни тс.

разбира се най-добре би било да се изработи някакво холдерче с малки пружинки, което да държи обектива като оригинален тс, независимо че няма врътки. опитвам се да го измисля но ще е доста трудно да се реализира… из нета има разни тилт адаптери, но са примерно за хаселблад и струват по близо 300 евро, та това обезсмисля купуването на подобен адаптер за да го разколачим как са решили въпроса с тилтването на обектива с няколко градуса с помощта на ултра кадърна врътка. имам познати, които се занимават с изработване на подобни неща на струг ама им се вижда прекалено абстрактна идеята, а и аз немога да предоставя достатъчно добър чертеж… та ще се мисли допълнително това…

digital infrared howto

[ english version ]

такааа. обещаните няколко конкретни думи как се снима инфра-червена фотография с дслр. много съм доволен и намирам снимките за по-добри от сони 717 без инфра-червен блок. по-добри са може би само снимките с дслр без ир блок, нещо доста скъпо на тоя етап. реално сигурно можеш да си намериш на почти една и съща цена пентакс ист дл тяло или 300д тяло, отколкото сони 717 с двата нд филтъра. пък и дори да има лека разлика в цената си струва определено все пак купуваш дслр, който ще ти служи и за астро фотография.

необходими неща:
(1) огледално рефлексен апарат; (2) твърд обектив с добра резолюция по целия кадър, без да губи резолюция и светлина по края. обикновено китовите обективи не стават, става нещо старо, което се намира за жълти пари например хелиос 40-2 (не съм пробвал с него, а с такумара но би трябвало и с хелиоса да стане! както и с всеки твърд механичен обектив от по-известните марки – лайка, цайс, асахи пентакс, пентакон…). ако се намира нещо широчко 20мм или 35мм още по-добре. добре става и с аф твърдите обективи; (3) hoya r72 инфра-червен филтър с размера на обектива или с преходници до размера на обектива; (4) стабилен статив, който да държи тялото достатъчно стабилно; (5) дистанционен спусък с бълб режим.

(още…)

angel-a

тхорския отдавна ми говори за този чб филм на люк бесон, и ето качили са го вече из торентите. само дето няма как да го гледам днес. люк бесон много го харесвам, а рие расмусен ми е направо ултра любим модел. невероятно красива жена.

не мога да кажа дали ми харесва повече от мила йовович, но ме кефи много. из images.google.com на рие расмусен излизаше една зверска про фото-сесия.

ще взема да си я потърся пак. мисля че първия път като я гледах не се занимавах с фотография, така че сега очаквам с нетърпение да гледам тоя филм. снимах и една стара волга на свечеряване и мисля че стана добър кадър, ама няма как да го видя днес. напоследък често взе да се случва нещата да отлежават по един ден минимум в апарата. незнам дали е добре…

репортажно

тези дни попаднах на въпросния материал и ми стои на първи и втори таб докато намеря време да си го блогна че по-лесно да го намирам. а може на някой да му е интересно как се прави разтърсващ репортаж.

харесвам снимките от сайта на магнум. харесвам доста от фотографите там и обожавам няколко. нямам претенции, че разбирам репортажната фотография, обаче нещо не го разбирам напълно това. сякаш представянето и новината са няква надпревара. донякъде има истина в това, че колкото по-шокиращ и перфектно поднесем материал може да въздейства много, което все пак е целта на репортажа. от друга страна все повече нагласени кадри се промъкват. как да приемеш, че намерено убито дете под развалините може да се разнася цял ден насам натам само и само няколко лузъра да си направят шокиращите снимки. уж са водещи репортери от водещи агенции. ами не го разбирам това.

линковете за материала

Qana – the director’s cut
Milking it?

тоя материал пък ме подсеети за пулицъра на кевин картър. ясно е че въздействащият кадър, както и пулицъра искат доста повече от да си на правилното място и време. приемам донякъде режисурата (като по-горе. да кажем, приемам я). обаче как да приемеш че репортер може да чака 20 мин и да гледа как лешояд иска да изяде недохранено детенце? вместо да го заведе в лагера или да го нахрани… човешкия живот си е човешки живот. най-ценното нещо. и няма аналог.

малко инфо по случая, гугъл е пълен предполагам по въпроса

снимката, спечелила пулицъра
малко за живота на картър и как е снимана снимката
превод на горното и малко мисли от друг човек

а къде е мястото на родната репортажна фотография? в хората, които снимат за да отбият номера за 5 лева на кадър и пълните със „снимка: интернет“ ежедневници… добре че има и професионалисти измежду тях, нищо че са малко.