Празнично

Идват коледните и новогодишните празници.
Навярно и ти си в сладка еуфория… Знаеш избиране на подаръци, уреждане на екскурзийка някъде по снеговете за празниците. Украсяване на дома, който ще остане празен на нова година, но иначе богато украсен. Навярно си правиш и равносметка какви успехи си постигнал, я във фирмата, я в личния живот. Колко си успешен! Най-важния стремеж на съвременния човек – да е успял. Къде? Разбира се в професионалната сфера, в материалното.

А не забрави ли нещо?

Не забрави ли в същата тази година, на която правиш разбор и най-често си доволен от това, което си постигнал, нищо че е останало нещичко и за следващата, та не забрави ли да си човек? Да помагаш? И то не само по празниците, когато както в римокатолическата църква хората се откупуват на края с дарение и всичко им е простено.
Не забрави ли да прочетеш педесетина книги на стойностна тематика?
Не забрави ли като видиш човек на земята да го питаш добре ли е и как можеш да му помогнеш?
А като някой се кара или посяга на жена, да отидеш да се намесиш?

Виж сега внимателно тази снимка:

Погледай я още малко…

Ти искаш ли да живееш в такова общество и в такъв свят?
В който едно малко момиченце ходи очевидно пеша с галошите и гледа по този начин чифт обувки, които струват колкото кафето ти сутринта?

А искаш ли твоите деца да живеят в него? Защото най-често в момента, в който вече евентуално ще го осъзнаваш, ще си прекалено възрастен за да можеш да въздействаш по какъвто и да е начин?

Не искаш… нали?

Хайде сега си направи разбор колко добро си направил през годината, и си направи план как точно ще отделяш по малко време, по малко пари, по малко желание, разговори, и как би могъл да въздействаш поне на околните около теб. Направи си го за себе си, защото и да го скреш от околните, егото ти ще ти напомня. Защото от там се тръгва, всеки човек, който е поне малко добър през цялото си ежедневие, а не само предколедно, е едно добро начало.

Не ти е навярно вече толкова празнично… Но, знаеш ли? Все още можеш да помогнеш!

В крайна сметка, всички ние някога ще си тръгнем от него с празни ръце.