след като ми прецакаха относително скъпия про портра филм сигурно ще ми отнеме известно време да се прежаля да дам отново близо петнадесет лева за хубав филм, внесен легално до тук през кодак. вчера вечерта си взех двата скана от две фуджита по два и мъничко всяко. с минала годност три месеца и съм повече от доволен. не. направо съм очарован. качих на фото-журнала си седемнадесет кадъра като навярно тоя път генерирах и невярен рсс файл (сори ако се е получило така), защото доста се чудих при качването на още един кадър, но в крайна сметка реших да отпадне.
днес отидох до фуджито и си купих отново от тия филми с минала годност от три месеца, точно пет броя. при това на цената на портрата. имам едно четиристотин асово фуджи в лентовия еос, в което има още десетина кадъра и което най-вероятно ще довърша след нова година. и после мятам тия пет броя. по един-два на месец. зарибявка си е снимането на филм, но все още снимането с дижифайката ми носи по-голямо удоволствие и свобода.
все още не мога да свикна да не търся екранчето след като направя кадър. иначе не ми се налага да свиквам да мисля кадрите – привикнал съм на това. като се учих да снимам никога не са ми стигали парите за голяма карта и винаги съм имал място само за ограничен брой кадри. и сега продължавам така, въпреки че мога да си позволя да си купя достатъчно на брой големи карти…
Коментирай?