Таг: cars

Попаднах на страхотен фотограф, като препратка от любимия ми автомобилен блог – motoringconbrio. Мисля, че не съм попадал на по-хубава артистична фотография на случващото се във Формула1.

http://www.darrenheath.com

Иво ми изпрати страхотен линк на блог с много хубави фотографии на автомобили, много интересни препратки и приятни фетиш видеота…

http://motoringconbrio.com

… и разбира се отскочихме със Станислав днес да направим по няколко кадъра на колите, а и да подишаме малко свеж и хладен морски въздух. Разбира се на Казашко. И разбира се почти импровизирано. Което го прави доста приятно де.

Аз разбира се не успях да прегазя до там (опирам къде ли не по пътищата), затова откопчих малко снимки до мостчето. Сигура можеше и по-добре, но трябва малко време да осмисля относително погрешната посока в снимането ми на коли досега.

Често напоследък водим с приятели разговори на тема новите автомобили и тяхната здравина. Поне за мен автомобилостроенето кривна в една равнина, където последното важно нещо е колко добре е произведен един автомобил, колко качествен е бил контрола при производството му, и колко доволен е собственика му.

Всичко някак странно се завъртя около гаранционния му срок, сякаш е нормално да отпишеш или се надяваш един автомобил да е здрав в до около гаранционния си срок. А всъщност най-ироничното е че процента на дефектиралите нови автомобили преди изтичане на първата година от гаранцията си, не е никак нисък. Включително за автомобили над икономичния клас.

Друг момент, който много ме кефи е тоталното наблъскане на пластмаси в новите коли. Колко шик стои на BMW 330xd полираната поемаща отпечатъци пластмаса, на фона на изпипаното табло и кремавия кожен салон! А в автомобилите от икономичния клас картинката е още по-свежа.

Кефят ме и новите малки турбинирани дизели – икономични, мощни и пъргави, независимо от малкия литраж. Изключителния кеф на поддръжката им като станат на няколко години дай боже да се падне на друг след вас.

Всъщност да имаш чисто нов автомобил сигурно е много гот, въпреки че до сега не успявам да прежаля загубата на неговата стойност на половина за 2-3г. Преди няколко месеца направих последен опит с тест драйв на едно дълго комби с 5г. гаранция и висок пакет оборудване в ценовия клас до 35 хиляди лева чисто ново. Не че е лошо, но виж предното изречение, а и сякаш очаквах повече.

Като се замисля всяка следваща кола, която съм имал е била с една-две идеи по-бърза, с една-две идеи по-нова, по-комфортна, но пък и с една-две идеи по-трошлива. И май не е чудно, че един понеделник преди три седмици се събудих с идеята да продадем сценика и да си вземем нещо по-старо, но произвеждано с идеята да е здраво, комфортно и да не искаш да го сменяш след няколко години за поредната супер дупер малолитражна турбинирана пласнмасарка.

И ето ни от 02.август мега изкефени собственици на маслено зелено w210 с вентилиран 2.3 литров бензинов двигател. То просто няма такъв кеф!

Много обичам да снимам автомобили по улиците. Макар за съжаление Варна, и изобщо България да не са особено благодатни за снимане на интересни „персонажи“, камо ли за снимането им в интересна обстановка. За разлика от Германия, например. Но какво пък – хем не ми писва да снимам коли.

Днес снимах втората си по-интересна кола, откакто Антон ме запали по това. Друг човек, на чиито снимки на автомобили се възхищавам е Иво. Та да се върнем на колите. Дотук съм снимал само две коли, които наистина са ме кефели много (и се глася на трета). Днешната беше Плимут, и въпреки лошото място на което беше паркирана й направих 1-2 снимки (от които не съм съвсем изкефен, ама карай):

Другата кола, която адски ми хареса – беше един Ягуар, на улиците с лъскави магазини в Хамбург.

И общо взето това е. Днес докато разнасях раницата с мен с кадъра на Плимута поразсъждавах и защо харесвам толкова плиткия доф при снимките на коли. Не, не е само акцента. Обикновено са спрени на места, където има толкова дразнещи и ненужни детайли, че просто иначе не става нищо. И така. :)