Таг: seaside

За разлика от предния път, когато кадрите от апарата ги извадих седмици по-късно, то днес направо съм шампион. Неделя си изкарах страхотно на морска гара, въпреки че беше все още бая хладничко и ветровито. Почти три часа пиене на кафе и седене по кейовете ми се отрази повече от чудесно. А и все още не са полазили хората крайбрежието. Което ме подсеща, че лятото не е от най-любимите ми сезони. И че ще трябва да преглъщам сега и да чакам да дойде най-любимото ми време от годината за разходки и снимане до морето – есента.

А да, и всъщност тилта също доста намаза неделята. Не съм го свалял от апарата. Много ме кефи да снимам миниатюрки, само дето така рядко ми се случва напоследък..

Всъщност точната дума е голям кошмар по отношение на морска гара. Искрено се надявам това да е само моментно заради лятото (то всъщност почти свършва уж?!), а не това, което ни чака варненци от тук нататък.

Окей платнохода, който е акустирал е приятен. И е някаква загрявка какво може би ще се случи 2010 година. Още повече до седмици ще е готов и втория български платноход – Варна. Който заедно с Калиакра ще са приятна гледка за окото. Но трябваше ли да се изписва на морска гара половината град, при това с автомобилите си?

Отгоре на всичко морска гара е заградена отдавна, и представлява нещо като КПП за лъскави лимузини, които да паркират по чехлички до яхтите си. Баси не остана местенце където човек да отиде и да релаксира малко. Морска гара си била същата, както преди да я заградят за ремонта, друг път. Направо в момента не става.

Десет хиляди кадъра с Canon EOS 5D.
Изобщо не са много, за почти година и половина. И на темпото, с което снимах с предния си апарат. Като немалко от тях са тестови кадри (не мога да се сдържа като ми попадат обективи да си потествам за да добия лична представа). Все се успокоявам, че ето ще дойде след някой месец есента, ще съм по-свободен както минали години, и ще си наваксам със снимането. Ама кой знае.

Днес на морска гара беше страхотно, и докато снимах всъщност вървеше същия микс на Oakenfold – Paul Oakenfold in China, essential mix. И пак по същия начин както на морска гара една кака нашепва „paradise….“ в слушалките.

Докато подухва вятър, небето е зеленикаво (донякъде и заради Полароидните очила, респективно поларизационния филтър), другото място където ми харесва да стоя е на тази площадка със стълбички.

Малко в повече ми идват рекламите на яхти разлепени на всякъде, както и лъскавия „Капитан Кук“, но е неизбежно. Поне пътя до фара е отворен вече, не че ще има къде да се събере всичкия народ ако догодина фрегатата регатата наистина се проведе. Сега въпреки приятно прекарания ден и обема свършена работа, трябва още малко да се поработи. А утре ще се снима само едно ресторантче, добре че е над Варна. Пак ще дойде като релакс след дългия работен ден.

Направо не мога да повярвам! След почти три годишното заграждане на морска гара, тези дни вече е възможно човек да ходи свободно до фара. Много се изкефих, защото ми е от любимите места във Варна. Не забелязвам особено да се е разширило яхтеното пристанище, нито някаква идея къде ще се събере евентуално фрегатата догодина, ама ще видим.

Днес съвсем инцидентно се събрахме няколко човека да поснимаме до морето. Всъщност то няма чак толкова нови неща за снимане, все пак ходим там от доста време и повечето интересни гледни точки сме ги снимали, че снимали. Но разходката с кафе или кока кола в ръка и апарата на рамо идва повече от добра. И зареждаща за следващите седмици, пълни с един куп задачи.

Вечерта преди залез слънце се получават и доста интересни сенки, които обичам доста да снимам. Почти колкото графитите. Ето тука Афо се бори с един ръчнофокусен канонски обектив за мазане. А и още един спечелен сериозно за каузата (ако някой продава маншон от шкода, който става за самоделен тс да вика хехе)

Малко по-късно, вече по време на самия залез или по-скоро малко преди него, направихме много шантава серия графити със сенките ни върху тях. То уж от единичен кадър тръгна пък се получи много забавно.

Готови сме за следващата работна седмица :D